Едно от по-забавните „мемета“ на последните парламентарни избори гласеше: Обединени идиоти = 9.24%, Разединени идиоти = 3.14% и 2.96% и 2.54%. Ситуацията на изборите за европарламент след месец ще е по-различни – и патриотите ще попаднат в графата на разединени „идиоти“.

В този спектър имаме цели пет партии, които ще се борят за националистически настроените български избиратели – ВМРО, НФСБ,  АТАКА, ВОЛЯ и „Възраждане“. Да започнем отзад-напред:

„Възраждане“ – постигна изненадващ резултат на последните парламентарни избори, като се дореди до субсидия, преминавайки  границата от 1%. Това бе постигнато с неголям ресурс и предимно с онлайн кампания. Програмата на самата партия пък беше  изненадващо балансирана (поне на думи), в сравнение с това, което може да се очаква от откровено соц-носталгична и про-евразийска партия. Именно в последните две може се крие разковничето, че „Възраждане“ нямат особен шанс за по-голям пробив на тези избори – попадащите в горните две категории рядко имат мотивацията да идат до урните на избори за евродепутати. Радикализацията на самата партия в сравнение с парламентарните избори също е факт, което е нож с две остриета – от една страна може да привлече по-крайни елементи, в сравнение с другите партии в спектъра, а от друга да отблъсне по-центристкия избирател. Успех за самата партия би било, ако успее да увеличи резултата си в абсолютни гласове (37 896) в сравнение с предишните избори.

ВОЛЯ на Веселин Марешки, ще се яви в коалиция под името „Воля – Българските Родолюбци“ заедно с Народна партия „Свобода и достойнство“, Български земеделски съюз „Александър Стамболийски“, Българска социалдемократическа партия, Християндемократическа партия на България, ПП „Обединена социалдемокрация“. Всички тези гръмко звучащи партии носят средни
между 10 и 100 гласа към реален изборен резултат. Възможност за Марешки е да предизвика нов скандал, като отново се сбие с лидера на партията от предишния абзац. „Злите езици говорят“, че Веселин Марешки ще излее значителни суми в предизборната кампания, а коалиция е направена само и единствено, за да се заобиколи финансовата бариера за агитация (която е тройно по-висока за коалиции, в сравнение със сама партия). Национализмът, който предлага Марешки е сравнително нов за родните ширини и датира точно от  подкрепата, която Льо Пен оказа, чрез аскорошното си идване до България. Въпреки всичките тези фактори, най-вероятно ВОЛЯ ще
остане под чертата – с малко, но под. НФСБ и АТАКА – колкото и да се стараят да избягат от своята връзка под надслов „бий ме, обичам
те“ партията на Валери и партията на Волен са скачени съдове – двете кули на СКАТ и АЛФА ТВ. Съдбата им е сходна и по други причини:

1. Отказът да повторят коалиция във формат Обединени патриоти отново – формат, който е доказано електорално успешен. Макар да отказаха на ВМРО по различни причини, резултатът е един и същ.

2. „Уморени криле“ – и Волен и Валери изглеждат уморени и изчерпани, което е нетипично за….енергичната им натура. Самият факт, че все още няма пълна яснота около листите им е още едно доказателство. Единият ще ги избира с формат „Гласът на България“ (макар, да не е ясно, кой ще се върти на столовете), а другият е в положение „няма хора, разбери“. Всеки отлив от тях без съмнение ще налее подкрепа във:

ВМРО – балансьорът в малката коалиция изглежда в най-добра форма от трите партии и социологически проучвания сочат, че ще прескочат бариерата – преди още да е започнала самата кампания. Освен, че имат най-разпознаваемия лидер на листа (не само сред националистически формации, а въобще), ВМРО успяха да се измъкнат що-годе ненаранени от повечето скандали или поне да ги държат в разумни граници. Само по себе си, това е почти достатъчно, но това, което ще ги отведе „една стъпка отвъд“ (както пеят феновете на Челси) е, че разлика от всички останали националистически партии имат:

1. Някаква заформяща се прото-идеология, която да ръководи действията им
2. Разпознаваеми лица в самата листа, включително гражданска квота, което не може да се каже за нито една от другите партии - Андрей Слабаков, генерал Шивиков, Александър Урумов, Кристиян Шкварек

Цялостното усещане е, че ВМРО са единствените, които ще успеят да влязат в европарламента. Това би било постижение, защото биха го направили сами, без коалиция. В никакъв случай, обаче, никоя от патриотичните партии не може да се надява да повтори резултата на Красимир Каракачанов от президентските избори – най-малкото защото всички изведнъж заболяха от една запазена за „демократичната общност“ болест – тази на сепаратизма.