Решението на Мария Габриел да се откаже от евродепутатско място доведе до пренареждане на листата на ГЕРБ-СДС, което вкарва „на второ класиране” Лиляна Павлова в Европейския парламент. Мотивите на Габриел са свързани с желанието й да продължи да бъде еврокомисар от квотата на България.
И макар че изборът да предпочетеш еврокомисарско пред евродепутатско място е напълно естествен (еквивалентът е министър и депутат), този ход следва да се разгледа и от други ъгли. Преди всичко, следва да се напомни, че седмото място в листата на ГЕРБ-СДС се смяташе
за избираемо (твърденията, че тази листа ще вкара осем депутата вече си бяха изхвърляне). Тоест, Лиляна Павлова неслучайно бе поставена там – предварителните калкулации сочеха, че тя ще влезе в Европарламента. Тези предварителни сметки не се получиха по две причини. Първо, „Демократична България”, която беше извън сметките, прескочи изборната бариера и получи мандат. Второ, ВМРО-БНД успя да реализира два мандата, като сериозен принос за това има и широката гражданска квота на листата.
Тези две „непредвидени обстоятелства” в крайна сметка оставиха ГЕРБ-СДС с шест мандата, въпреки победата с разлика спрямо БСП. Важно е да се отбележи, че самата Павлова получи изключително силен преференциален вот – 27 313 преференции, или повече отколкото получиха Андрей Ковачев, Андрей Новаков и Ева Майдел, взети заедно. Вероятно една част от преференциите на Павлова са неин личен вот, а друга – партиен, концентриран около нея с цел тя да участва в евентуално пренареждане, ако предварителният план не се изпълни докрай. Личният вот може да бъде обяснен основно с две причини. Първо, Лиляна Павлова е на местен терен, за разлика от конкурентите й, които бяха евродепутати, и като такива, в по-малка степен влизаха в медийното и обществено полезрение. И второ, което сякаш е по-важно, Павлова изнесе на гърба си организацията на българското европредседателство.
Тук стигаме и до заявката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който преди началото на кампанията заяви, че в ГЕРБ няма да се толерира преференциална игра, която да изхвърли зад борда представителя на СДС в листата Александър Йорданов. Но реалността показа, че това за малко можеше да се случи. Преференциалният вот за Лиляна Павлова бе впечатляващ, но излезе, че е недостатъчен за прескачане на 5%-ния преференциален праг. Така с над 27 хиляди преференции тя се оказа „под чертата” за сметка на други, които станаха евродепутати с далеч по-малък личен вот. Несправедливо, откъдето и да се погледне. И тук следва да се замислим относно това трябва ли изобщо да има такъв праг, след като идеята на преференцията е да се вкара мажоритеран елемент и да се даде възможност на избирателите да пренареждат предварително подредените партийни листи.
В крайна сметка, ходът на Мария Габриел реши казуса. Дали инициативата за това е на бившия (и явно бъдещ) еврокомисар, или на министър-председателя, няма как да знаем. И първото, и второто, изглеждат логични. От една страна, няма нищо по-нормално от това
един еврокомисар, чиито мандат е счетен за успешен, да бъде номиниран отново. От друга страна, особено след оттеглянето на Цветан Цветанов, Бойко Борисов може еднолично да решава подобни ребуси в рамките на ГЕРБ. Но така или иначе, накрая всички са доволни...