След месец на колебливи социологически проучвания изходът от партийното състезание беше решен в неделя и окончателно в понеделник сутрин, когато официалните данни за резултатите от изборите излязоха. Имайки предвид, че предварителни данни за избирателните нагласи постоянно разместваха първия и втория по резултат, несигурността около преминаването на бариерата от ВМРО и Демократична България, изборните резултати бяха едни от най- оспорваните и непредвидимите.
Ако за ГЕРБ тази победа беше важна от гледна точка на стабилизация на електорална подкрепа, то за БСП резултатът от изборите има повратно значение. Това не би било така, ако лидерът на партията не беше вдигал залога с твърдения, че левицата не просто ще спечели, но тези избори ще бъдат своеобразен вот на недоверие към правителството и предпоставка за оставка и нови избори. Изходът от изборите не просто не потвърди такова твърдение, а постави БСП в позиция да преосмисля политиката и бъдещето си във вътрешнопартиен план.
Сериозната разлика между първата и втората политическа сила не само омаловажава претенциите на БСП към изпълнителната власт, но и демонстрира състоянието на партията. Липсата на пресконференция в нощта на изборите беше първия сигнал, че левицата не е била подготвена за изхода от изборите. Едно от първите интервюта беше това на петия в листата- Сергей Станишев. Още в неговото изказване се съдържаше критика към ръководството на партията за поетата стратегия и водената политика на бойкот на пленарни заседания.
Последвалата пресконференция потвърди тежненията срещу ръководството. Редно е да се припомни ситуацията в партията около изборите за европейски парламент, за да се придобие по- ясна представа. Ръководството пое твърд курс на доминация и преподреждане на вътрешнопартийните сили след като председателят на европейските социалисти не беше включен в листата за кандидати за членове на
Европейския парламент. Решението на ръководството предизвика смут и след дълго заседание на националния съвет на партията, Изпълнителното бюро и неговия председател бяха на практика бламирани след като не просто Станишев беше включен, но и листата беше цялостно преподредена. Още тогава се чуваха гласове на недоволство от ръководството, но успехът на президентските избори осигуряваше комфорт на председателя. Точно по този въпрос европейските избори и резултатът от тях се оказаха повратни за партията. Със загубата им и най- вече с вдигането на залога председателят се лиши от единствения си аргумент в своя полза- способността да провежда успешни
кампании на базата на еднолични решения, каквото беше решението за номинацията на кандидат за президент.
Още повече, загубата на избори, в които нямаше нов играч с мобилизационна сила, а управляващите бяха сериозно пострадали от имотни скандали и при ниска избирателна активност, изглежда още по- сериозна, защото е известно, че БСП разчита на твърд и дисциплиниран електорат, чиято тежест нараства в ситуация на ниска избирателна активност. На последвалата пресконференция стана ясно, че наистина резултатите, следствие от динамичния и противоречив процес в БСП, се оказват ключови за настоящото ръководство. Призивът за избор на нов председател на пръв поглед изглежда като оставка на лидера Корнелия Нинова, но ако се вземе под внимание цялостното изказване, става ясно, че призивът е по- скоро за преизбиране и печелене на популярен мандат. Поставянето на въпроса за смяна на правилата за избор на председател на партията като се премине към популярен вот създава впечатление за желание за изработване на благоприятен критерий. Преминаването към популярен вот на пръв поглед изглежда разширяване на вътрешнопартийната демокрация, но ако се анализира в дълбочина всъщност се оказва, че това е начин лидерът да прескочи местните ръководители и да маргинализира вътрешнопартийните групи като постигне пряка комуникация с членовете и избирателите.
По този начин под предлога за демократизъм всъщност се преминава към омаловажаване на структурите и вождизъм- партията като организация придобива на практика две нива- членската маса и лидера. Всъщност е възможно да се окаже, че със заявките за избор на нов председател, Корнелия Нинова се стреми да бетонира мястото си, но и като страничен ефект да доведе до организацианно трансофрмация на партията. Последната трудност пред ръководството е фактът, че бившият председател Станишев, макар и нежелан в листата, се оказва кандидатът, успял с преференции да извоюва втората позиция, към която се стремеше след като стана ясно, че водач ще е Йончева. Това
означава, че кръгът в БСП около него се е мобилизирал, което показва, че вътрешнопартийната ситуация в БСП е много по- сложна отколкото електоралното им представяне предполага. Загубата на европейските избори не е най- тежкото изпитание пред левицата, имайки предвид минали изборни резултати, но тя показа истинското предизвикателство пред БСП- вътрешнопартиен баланс и избор на идеологически профил-национално консервативния или социалдемократическия.
