Кампанията за европейски избори все повече започва да прилича на личностен сблъсък отколкото на време, в което гражданите на страната да получат адекватна информация за проблемите и да се запознаят с решенията, които партиите предлагат на реализират на европейско ниво.
Сагата около сделките с апартаменти на водещи политици продължава да се развива като последните разкрития засягат острието на БСП и водач на листата им за избори за европейски парламент Елена Йончева. След като скандалът засегна основно управляващата партия, разкритията продължиха с имоти на опозицията. Оказа се, че свекърът на Елена Йончева, предводителката в борбата в корупцията, е използвал европейски средства за построяване на къщи за гости, които предстои да бъдат проверявани дали са използвани по предназначение. Впечатление прави, че взаимните замервания с компромати са от един и същ характер и хронологично следват позната логика. Първо се започва със сигнали и разкрития за политик от ГЕРБ, които обикновено са свързани с изгодно придобиване на недвижимо имущество, придружено от внушения за наличието на съмнителни обстоятелства около сделките.
Няколко дни по-късно подобни твърдения с идентична проблематика излизат в медийното пространство за политици от парламентарната опозиция (БСП). Моделът може да бъде проследен неколкократно в последните месеци. В случая проблемът е по-особен от традиционния „модел“ на взаимни компромати с това, че засяга флагмана на борбата с корупцията в БСП Елена Йончева. Разкрития за всеки друг биха нанесли по-малка щета на БСП. Разкритията за имоти на Валери Жаблянов, Крум Зарков и дори на самата Корнелия Нинова биха останали на заден план на фона на всички останали обвинени. За разлика от тях обаче Йончева е представяна като непартиен кадър. Мотивът, че е избрана от гражданска квота е използван като защитен механизъм за корупционни практики, които традиционно се приписват на партийните политици. Оказва се, че същите практики са присъщи и на хората, които формално се представят за различни от партийното статукво.
Моралните заявки за борба с корупцията се оказват несъстоятелни доколкото активистите ѝ имат не по- малки проблеми с нея. В крайна сметка нито формалното участие в политиката от гражданска квота, нито опозиционността се оказват достатъчна гаранция за
представителство на „обикновените граждани“. В подобна ситуация на интензивен сблъсък между водещите партии печеливши няма. От
една страна, състоятелният разговор за идеи засега не се състои, а събитията не предвещават това иизобщо да се случи. От друга страна, подобни скандали увеличават нивата на недоверие към съществуващите партии и институции. Тази тенденция може да има краткосрочна полза за политически субекти, но обикновено от нея се възползват популистки играчи, които дават заявка за заменяне на съществуващите политици и механизми с неподправената „воля на народа“, която по презумпция изразяват само те.
Подобни тежнения могат да се окажат пагубни за демокрацията доколкото внушават недоверие и присъща аморалност на политическия елит и корумпиращата природа на институциите. Традиционно популистките играчи се възползват от такива моменти в партийните системи на демокрациите за осъществяване на електоралния си възход като често след това прибягват до пренебрегване на същите тези институции и осъществяват практики, в които са обвинявали опонентите си. От този порочен кръг краткосрочен печеливш може да бъде само астисистемен играч. В дългосрочна перспектива обаче губи смисленият политически дебат и устойчивото представителство.
