В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за Апартаментгейт, може да направим един извод (този от заглавието). От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от „документална“ поредица „Yes, Prime Minister“.
Кой ще наблюдава наблюдателите?
След предишните замесени, пряко от управляващите (плюс няколко „изтекли по давност“ от опозицията) вече имаме и председателят на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев (че иедин от заместниците му). Не само, че той е този, който трябва да разследва предишните случаи, но дори и името беше от най-спряганите за следващ главен прокурор на Републиката. За сагата с терасата едва ли ще се понесе някаква отговорност – в най-добрия случай вече няма да е председател на КПКОНПИ, в най-лошия ще се мине само с отпуска. Но че ще трябва да се търси друг избор за главен прокурор е ясно. Другият спряган към момента – Гешев, твърди последователно, че няма такива намерения. В крайна сметка при тези двете кандидатури е твърде вероятно Сотир Цацаров да ни се стори цвете. Установихме, че в КПКОНПИ няма хора. Положението не е по-цветущо в правителството.
Цецке, на кого ни остави?
Не са много случаите, когато това може да се каже за вече бившият правосъден министър Цецка Цачева, но ето, че доживяхме и това. Данаил Кирилов е новият министър. Let that sink in (Нека да поъне), щях да кажа, ако ме канеха да коментирам мачове по „Диема“. От всички депутати, от всички структури, от всички приближени юристи правосъден министър стана Дани Кирилов – човек изпълнител. СДС не помогна особено на ГЕРБ, излъчвайки Александър Йорданов. Знакова фигура, без съмнение, но никой не би отишъл специално заради него да пусне глас. Символичната стойност на коалицията ще донесе повече, отколкото личностите. При БСП положението е сходно. Въпреки, че извадиха разпознаваемо лице като Елена Йончева и нейната алтернатива Станишев, все пак това са политици, с които издават пълната липса на нови кадри в БСП. Докато в ГЕРБ проблемът е в качеството им, тук нямаме и количество. Другите партии също вадят последните си значими фигури – при ВМРО е логично, след като Джамбазки има собствен вот и по-скоро спечели избиратели през мандата си. Демократична България заложи на изпитан кандидат, който е едно от немногото им разпознаваеми фигури. Личностният застой на всички нива на правителство, парламент, партии и т.н. е ясно откроен.
А откъде идва заглавието?
Върви един човек из гората и среща три джуджета
- К‘ви сте вие, бе?
- Ние сме седемте джуджета!
- Е що сте само три?
- Няма хора, разбери.
