Още от времето на либералния лидер на БСП Сергей Станишев на "Позитано" 20 се чуваха призиви за нуждата от лява радикализация, тъй като партията се е придвижила твърде много в политическия център. Настоящият водач Корнелия Нинова като че ли сметна за подходящ момент за усилване на точно на такава реторика обявяването на началото на предизборната кампания на партията за европейски избори, което съвпада с Деня на труда и международната работническа солидарност.
Въпреки че този празник се чества в България от края на 30-те години, БСП успешно се стреми да го монополизира след дългият период на тоталитарно комунистическо управление. Партията например смята този ден за празник на левия печат, което подчертава опита за инструментализиране на празника за тяснопартийни цели, тъй като БСП надали може да се похвали като единствен представител на трудещите се в България, защото е видимо от изследванията, провеждани в последните години, че мнозинството работещи в страната политически са представлявани основно от десните и дясноцентристки партии. Социалистите не случайно организират този митинг в столицата с надежда да демонстрират мощ в политическото сърце на страната, където традиционно не са водещата сила.
Налага им се да компенсират относителната си малобройност с организирано придвижване на симпатизанти от провинцията с автобуси и възползвайки се от съвпадането на началото на кампанията и работническия празник, за да може публиката да добие впечатление, че получават подкрепа от синдикатите, чийто организации също отбелязват Деня на международната работническа солидарност. За съжаление, призивите към трудещите се и към симпатизантите продължават да бъдат в традиционния за българските социалисти едностранчив стил: „Искаме европейски доходи“, тъй като явно последните няколко десетилетия не бяха достатъчни за тях да усвоят по- адекватна и мотивираща реторика като тази например на немските им колеги, които отправят послания едновременно мотивиращи трудещите се да предложат качествен труд на своите работодатели, срещу който справедливо да изискат високо адекватно заплащане.
Докато родните леви водачи следват утъпкания път на своята политическа реторика чрез повърхностни популистки послания за високи доходи. От тази опорна точка се стараят бързо да атакуват и обвиняват моментното управление и прехода в цялост, премълчавайки удобно своите участия в управлението от недалечното минало и своята отговорност за размера на доходите в България и за състоянието на българския град и село, за които на думи изключително милеят. Никога обаче не споменават, че населените места в провинцията са претърпели изключително рязка и негативна трансформация, която е пречупила техния демографски и стопански гръбнак, именно в дългите години на управление на същата тази партия в нейното тоталитарно издание.
Еклектиката в техните послания продължава, преливайки от политически към философски и етични послания за морал, възползвайки се от скандалите с имоти, които разтърсват управляващите в последните седмици, въпреки че именно изказващите тези послания- Корнелия Нинова и водачът на листата на БСП Елена Йончева, се оказаха причастни към подобни по характер скандали. Странно се оказва и твърдението на Йончева, че настоящото управление е отдалечило страната от европейската интеграция, от където следва, че на левицата едва ли не се пада да поправи и обърне този процес, имайки предвид знакови имена, които смятат да пратят в европарламента като Иво Христов, Румен Гечев и Велизар Енчев. Личности, свързвани с Държавна сигурност, периодите на разруха на българската икономика и прокремълска ориентация.
Лявата радикалзация на БСП е в ход. Но тази радикализация носи белезите на соцреваншизъм типичен за носталгиците по тоталитарния режим. Предстоящите избори обаче не са за парламент на мрежата от сателитни режими на СССР в Източна Европа, а за парламент на ЕС.
