Въпреки че изборите за европейски парламент са основен фокус както за българската, така и за европейската политика, протекоха не по- малко важни национални избори в държави- членки на ЕС. Като изключим изборите в по-широк от ЕС географски мащаб като местните избори в Турция и националните в Израел, в самият Европейски съюз се проведоха само в рамките на месец избори в две държави. Финландците избираха народни представите в средата на април, а испанците го направиха в края на месеца.
Макар и твърде различни като партийни системи, двете държави демонстрираха тенденция, която се очаква да се разпростре в европейски мащаб - фрагментация на представителството и завоюване на влиятелни позиции от популистки партии. Резултатът от испанските избори потвърди очакванията от социологическите проучвания - водената от Педро Санчес Социалистическа работническа партия (PSOE) спечели.
Разпределението на местата обаче не отрежда безоблачно съставяне на кабинет за Санчес. От 350- членната долна камара на испанския парламент социалистите спечелиха 123 места, Народната партия (Partido Popular)- 66 (двойно по- малко от резултата през 2016г.), Гражданите (Cuidadanos)- 57 като почти изравняват подкрепата си с тази на традиционната десница, крайнолявата Podemos- 42 места, крайнодясната Vox- 24 места, две каталунски партии- дясната ERC със сепаратистки заявки (15 места) и социалистическата JxCat на
бившия каталунски премиер Карлос Пучдемон (7 места) и баската EH Bildu с 4 представители. Освен тези основни партии минимално представителство печелят: Съюзът от еко партии- 1 място, Канарската националистическа партия- 2 и десния Наварски съюз с 2 места.
От резултатите може да се видят два преломни момента. За първи път след режима на ген. Франко крайнодясна партия получава представителство в националния парламент. След спечелването на 12 места в Андалуския парламент Вокс успява да достигне до 24 места в националното събрание, които могат да се окажат ключови във фрагментираната долна камара. Второ, за първи път от 1977 г. правителството ще бъде коалиционно. Резултатите от испанските избори потвърждават тенденция, която макар и отхвърляна доскоро, става все по- вероятна в европейски мащаб: фрагментация на представителството. Освен тази тенденция се откроява още една: навлизане на популистки партии, които макар и да нямат доминиращи позиции, на фона на фрагментирания парламент придобиват по-голяма тежест. В повечето европейски страни е предприета стратегията на „санитарен кордон“ пред популистките и радикални партии, но този кордон все повече се пропуква като се вземат предвид правителствата във водещи държави като Италия, Австрия и Норвегия.
Присъствието на двете крайни партии (Podemos и Vox) е сигнал за нарастващата поляризация в испанското общество. От друга страна, Vox и каталунските сепаратисти отразяват друга линия на конфликт в Испания- централизма, защитаван от крайната десница в лицето на Vox, и каталунския сепаратизъм на ERC. Конфигурацията в парламента предвещава трудности при съставяне на стабилно правителство като се отчете рекордното ниво на фрагментация. Навлизането на повече и идеологически поляризирани партии ще направи преговорите за
съставяне на кабинет сложни и отнемащи време, сценарий, който вече беше наблюдаван при състава на последното германско правителство. Обявената готовност за коалиция между Социалистите (PSOE) и крайнолевите Podemos ще осигури на премиера Санчес
недостатъчното мнозинство от 165 представители, защото за минимално печеливша коалиция са нужни 176 места. Следователно коалиционния формат ще бъде от повече от два партньора като се отчете, че заявки за широка коалиция не са правени от двете традиционни партии. Това обрича социалистите да разчитат на подкрепата на някоя от сепаратистките партии на Каталуния или Баските. Този сценарий е неблагоприятен за Санчес, който подаде оставка именно в следствие на отдръпването на подкрепата на каталунците за предложения бюджет.
Като се има предвид исторически сложната ситуация със сепаратизмите в Испания, новите фактори като фрагментация на представителството, навлизане на популистки и крайни партии, и коалиционния формат, с който испанците имат малък опит, правителството в Испания е изправено пред най- големите трудности в новия демократичен период на страната. Коалиционните преговори ще се опитат да удовлетворят интереси, които са взаимноизключващи се. Ако това се постигне, кабинетът ще бъде слаб и обречен на
мъртъв ход по ключови въпроси, защото точно по тях ще среща съпротива. Ако пък премирът Санчес реши да разчита на подкрепа на партиите с минимално представителство, правителството се поставя на нестабилна основа, която може да се бъде лесно разклатена с оттеглянето на някои от множеството малки партньори, което да говърне в изходна позиция.
Испанските избори потвърждават тенденцията, която се прояви на други европейски избори- губене на позиции на водещите партии, фрагментация на представителството, промяна в партийната система и сложни коалиционни преговори. Имайки предвид, че това са третите избори за по- малко от 4 години ситуацията става все по- сложна и изискваща решение, което да се справи с кризата. В противен случай липсата на стабилна конфигурация би обрекла Испания на политическа стагнация и институционална парализа.
