Никой не може да отрече, че в БСП поне винаги е интересно. А най-интересно е, когато имат да взимат важни решения за бъдещето си, каквото се явява това за водач на листата за евроизборите.
Освен само по себе си като подготовка за „следващия голям вот“ избирането на Елена Йончева може да се окаже по-съдбоносно, дори отколкото предполагат самите социалисти.
Меншевики срещу Болшевики
Със сигурност сте прочели и това сравнение през последните седмици. Колкото и клиширано да звучи, то е прекрасна алегория за вътрешното разделение в БСП, което е явно под лидерството на Корнелия Нинова. Кои са двата лагера?
Без съмнение, единият е този на лидера на ПЕС – Сергей Станишев, подкрепян от част от интелектуалците в БСП, бившият лидер Михаил Миков и не на последното място от финансовото лоби в партията в лицето на Георги Гергов. Основната линия в него е „модерният“ социализъм с „европейско лице“, който по същество е либерален в обществен план – с две думи „за джендърите“. Той се отличава с известна степен еврофедерализъм, права на реални и измислени малцинства и т.н. Това крило се радва, логично, на значително по-широка подкрепа от европейските партньори на БСП. Нелогичното е, че въпреки това да не се приема радушно в България, именно либерализирането на БСП им даде последните им две правителства – на Станишев и на Орешарски. Поради способността да привличат избиратели извън твърдото си ядро, най-вече от модерната софийска младеж.
От другата страна имаме моделът на Нинова, който съчетава известна доза късен байтошовски национализъм с капка людмилаживоковщина за вкус, съчетан с не-много-по-различен социален елемент. Предполагам, няма нужда да се обяснява коя дума се получава от съчетаването на „национализъм“ и „социализъм“ и защо социалистите предпочитат използването на „фашизъм“ вместо нея. Въпросът е, че в България….това работи. В момента, БСП се намира в добра форма, особено в сравнение с веселяшкия период с Михаил Миков начело. Партията е способна да мобилизира абсолютно всички в твърдото си ядро на 100%, но дали това ще е достатъчно.
Хубавата Елена
Тук стигаме и до фигурата на Елена Йончева, която беше посочена за поборник от Корнелия Нинова на нейната партийна линия. Без никакво съмнение в своята професионална област Елена Йончева е безспорен авторитет и би било грешка на всичките ѝ конкуренти да я атакуват по тази линия. Тя обаче бе въвлечена в компроматна война преди няколко седмици – само по себе си темата не е релевантна в случая – разковничето е друго. Компроматните войни, обаче не е завършват добре за нито една от двете страни – всички помним самоунищожението на Богомил Бонев и Петър Стоянов на едни президентски избори.
Със сигурност Елена Йончева не е слаб кандидат, дори може би ще е един от по-силните лидери на листи. За БСП лошото е друго – Корнелия Нинова залага всичко на тази карта, а цената на една евентуална загуба би била далеч по-катастрофална, отколкото ако Сергей Станишев беше начело.
Не-чак-толкова тайната идея двете крила в БСП да се борят с преференция за Йончева или за Станишев може и да не сработи по предвидения начин, точно за иначе безинтересните за електората на БСП евроизбори. Свиването само до пълна мобилизация на ядрото за сметка на широка платформа, която да издърпа нови гласове от ляволибералните формации би било по-успешно, електорално решение.
Последното раздаване и всичко коз
Евентуален успех би бил добър за социалистите, но би показал почти целия потенциал на партията при пълна мобилизация. Евентуален провал би означавал не само началото на края за Корнелия Нинова, но и изпадане в международна изолация от другите европейски партии в Комин….в ПЕС. В добрият случай. В лошият би означавал друго начало на край – това, което помним от бавното и мъчително разпадане на СДС. Упорството на Нинова от една страна е похвално, но залогът за „столетницата“ е твърде голям.
В дългосрочен план това може би бил по-добър вариант за БСП, която в момента е съставена от две идеологически несъвместими крила, които повече си пречат, отколкото си помагат.
