Едно правило в политическия PR (ама не този на създаване на сайтове за фалшиви новини, а истинският) гласи, че най-доброто, което може да направиш в кампания е да реализираш най-голямата си прогнозна стойност. Факт е, че в предизборна кампания можеш да направиш само едно нещо правилно и да объркаш хиляда.

ГЕРБ и БСП подходиха самовглъбено и предпазливо към настоящата кампания за европарламент. И с право – едните имат лице, което трудно би носило електорална полза поради отдалечеността му от избирателя, а другите лице, което е прекалено близко до тях. Или ако си говорим направо – ГЕРБ имат Габриел, която е символичен образ на европейската бюрокрация, с целият комсомолски плам, който средностатистическия гражданин ненавижда. БСП имат Елена Йончева, която при цялата си (абсолютно безспорна) журналистическа репутация все още не разбира на какви избори се явява.

Предвид предпазливостта и на двете партии да покажат на голяма трибуна водачите на листите си, дебатът по НОВА беше повече от очакван. Очакванията към него пък бяха съвсем различни – Йончева изглеждаше далеч по-подготвена да пусне първа кръв, а Габриел по-скоро хрисима. В самият дебат Елена Йончева, действително бе по-агресивна (в положителен смисъл), а Габриел по-спокойна. Проблемът дойде от другаде. Проблемът за Йончева беше тоталната ѝ неподготвеност да говори по европейски теми или въобще да е наясно с функционирането на европейските институции. Ако ставаше въпрос за вътрешнобългарските проблеми, със сигурност Йончева щеше да бъде на място. Тук обаче лъсна изцяло – защото това е проблем изцяло на щаба и на цялостната стратегия, че БСП не са готови да
водят реален дебат за ЕВРОПА, а не да решават вътрешнополитическите проблеми чрез европейски избори.

Тъжно е да гледаш безспорен авторитет в професията си, като Йончева да е принудена да говори заучени тези и мантри, които са по-подходящи за квартална кръчма в Хаджидимово (pun intended), отколкото за политически дебат. Напълно възможно е това е да е момент подобен на откровено малоумното изказване на Крум Зарков за „измъчването на дядовци“, което на практика загуби спечелени избори на БСП преди две години.

Правилната стратегия на БСП да не се показват, за да не дразнят хората, а само да обират протестен вот беше правилна, точно за да не се стигне до този момент. Същевременно ГЕРБ, не бива да се самозабравят – те просто получиха неочакван бонус с тоталната неподготвеност на БСП, а Мария Габриел успя да се възползва. Не е случайно, че нито една от двете не посмя да се яви в дебат с повече от един противник. Защото при такова ниво, не бих им завиждал срещу Джамбазки или Кънев. Последният също говори, подобно на БСП, предимно по вътрешнополитически теми, но поне успява да го прави с цитати от дискографията на Ъпсурт, а не с трогателни фрази от кварталната бакалия.

А тежък удар – предимно за ГЕРБ, дойде именно от Европа. Основен коз, на който се надяваха, беше обявяването на завод на „Фолксваген“ в България – малко преди самите избори. Не стана, а немците го отложиха дори след местните избори.

Изборите станаха още по-непредсказуеми.