Изследване на "Галъп интернешънъл" показва, че вярата на българите в предимствата на демокрацията отслабва.
С 10% са се увеличили сънародниците ни, които смятат, че демокрацията не е най-добрата форма на управление. Оказа се, че страната ни е по-близо до тенденциите в Северна Азия, Латинска Америка и Африка, отколкото до Западна Европа и Северна Америка.
"Това са данни от 2005 и 2015 г. Редно е да се замислим и има тревога в този спад. Ниската активност на изборите показва, че сме леко обезверени дали искаме да бъдем управлявани по този начин", посочи социологът от "Галъп интернешънъл" Юлияна Гальова в "България сутрин".
Тя отдава това отдръпване и на външни фактори, тъй като все повече хора пътуват и правят сравнение какво се случва в чужбина и у нас.
Социалният антрополог Харалан Александров пък отбеляза, че хората трябва да бъдат попитани какво точно имат предвид под "демокрация". Очевидната хипотеза е, че това, което се състоя като българска демокрация, не отговори на очакванията на хората, смята той.
"По-образованите и по-успяващите хора са в по-голяма степен наясно, че демокрацията зависи от всички участници в този процес. Нарастващите неравенства вероятно формират две групи хора - които вярват в еволюцията и други, които са пасивни и се чувстват прецакани. Става дума за голямо разтревожване от шеметните промени, на които сме подложени", обясни Александров пред Bulgaria ON AIR.
Той е убеден, че демокрацията е за предпочитане, защото давала възможност за развитие. По думите му тя не е въпрос на вяра, а е въпрос на опит.
"Като общество сме млади. Не сме съвършената демокрация, но не сме и провалена демокрация", подчерта социалният антрополог.
Юлияна Гальова се съгласи с Александров, че сме млади в демокрацията и 30 години не са достатъчни.
