Учредители на СДС стават независимия профсъюз „Подкрепа", гражданските сдружения „Екогласност", Независимото дружество за защита на човешките права, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива", както и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков".

Съюзът се изгражда като коалиция, с равни права на всички участници. Непосредствено след учредяването му към него се присъединяват възстановените стари партии Радикалдемократическата партия в България и Демократическата партия, както и новосъздадените Зелена партия, Обединен демократичен център и Нова социалдемократическа партия. Сред личностите, които инициират и реализират това обединение личат имената на известни български интелектуалци, репресирани от комунистическия режим стари дейци на забранените по време на комунизма политически партии, както и много млади хора. Събира ги идеята за създаване на мощно антикомунистическо движение, което да покрие цялото политическо пространство и отстрани чрез избори комунистическата партия от власт. Ползвайки опита на антикомунистическите движения и партии в Източна Европа СДС си поставя за цел да извърши демократични реформи в страната и ориентира България към членство в Европейския съюз и НАТО. В този период няма друга политическа сила, която да декларира и преследва тези цели.

Пръв председател на Националния координационен съвет на СДС е д-р Желю Желев - бъдещ пръв президент на България.