Александър Йорданов е роден е на 13 февруари 1952 г. във Варна. Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Завършва Българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика (1976-1979). Аспирант (днес – докторант) (1979-1982), литературен сътрудник (1982), научен сътрудник I степен (1986), доцент (2010– ) в Института за литература при БАН. Доктор с дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм (Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев)“ (1985). Бил е народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Радикалдемократическата партия в България (1992-1998). Председател на ПГ на СДС в 36-то Народно събрание (1991-1992) Председател на Комисията по външна политика в 36-то Народно събрание(1991–1994). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то Народно събрание (1994-1997). Народен представител в 38-то Народно събрание(1997-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Заместник-председател на СДС (1991 – 1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС. Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990 – 1998). Ръководител на Департамент „Обществени и хуманитарни науки“ в Европейския политехнически университет в Перник (2010-2011). Почетен председател на Национално движение „България си ти!“. Главен редактор на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“ (2013).
