Автор: Борислав Велков

Не бива да ни е безразлична съдбата на най-старата партия в България на цели 133 г. Още от създаването си тя е носител на утопични идеи, нови социални посоки и подем, едноврменно с това на упадък, нехуманни ценности и тежко наследство. Но, добра или лоша, тя е част от съвременния политически пейзаж и има своето място по оста на все по-сложния баланс от крайно ляво до крайно дясно.

Нинова падна зад борда и какво от това! Пирова победа, която не донесе вятърът на промяната, който да надуе здраво платната. На палубата все още има опитни моряци, но никой от тях не може да посочи следващата голяма цел след това дълго безветрие.

В листите за водачи на БСП с някои малки изключения, няма лица, които да допринесат за формиране на образа на “новото ляво”. Нито има блясък в очите, нито вятър в косите, нито дори някой и друг кубик политически силикон, който да примами новите поколения (които са доста леви в същността си) да повярват в лявата идея, а старите левичари да си отдъхнат, че идеите на живота им не са отишли на вятъра. Не се задава и блестяща идея, която да покаже ниво в политически маркетиг. Същият овехтял антураж се строява и подготвя за избори и сега.

Не подлагам на съмнение желанието на няколкото от новите-стари лидери да се върви напред, но тази тяга е твърде слаба, за да изведеш напред нещо, което има 133 годишна история. Дори възродителната идея “Бузлуджанци” не успя да излъчи големите леви идеи и послания, които да палнат искрата.

Няма ги и истинските лидери, които да гледат с пронизващо утопичния поглед на Вапцаров! Къде са модерните леви, които днес печелят все повече привърженици и подкрепа в Европа. Няма ги, поне в листите.

Да не говорим, че в новата левица има хора, които откровено не са леви, а и дълго време работиха срещу принципите на автентичното лявон под предтекст, че работят срещу Нинова. Как сега за толкова кратко време ще убедят левия избирател в искрените си намерения е нещо, което ще наблюдавам с огромен интерес. На терена вече я няма Круела Девил.

Личната ми прогноза е, че БСП няма да направи по-висок резултат от предишните избори, въпреки прокламираното голямо обединение. Може и да има пробиви в области като Благоевград, където Добрев и Паскалев могат да постигнат много повече от това, което разбитата от Нинова структура постигна на последния вот.
Да не говорим за пропуснатия с “гласовете” на БСП исторически шанс на последните местни избори Благоевград да има сериозен човек за кмет с леви убеждения.

В резюме, левите продължават да се лутат в търсене на новото си ляво. Искат то да бъде хем ново, хем старо, хем угодно за всички. И така обединеното ляво все повече се доближава до нерадостната съдба на обединеното дясно, което е блян и до днес. Засега по подобие на дясното лявото предлага само… обединение. И изисква от избирателя това да му е достатъчно, без никаква смислена идея, в името на която това обединение да бъде избрано.
Така обединенията се превръщат не във вдъхновение, а просто в удължаване на агонията.
И резултатът всички го знаем.