Българската конституция е само една - Търновската, всички последващи законодателни експерименти са импровизация върху нея. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ проф. Георги Близнашки, бивш служебен премиер по повод 140-тата годишнина от приемането на първия основен български закон.
Според него последващите два документа приети през 1947 г. и 1971-а се появяват като отговор на редица промени и макар да имитират привързаност към ценностите на демокрацията, за тях е характерно разминаване между провъзгласените ценности и принципи от една страна, и политическата действителност - от друга.
„Това, което прави Търновската конституция различна от всички останали, включително и от конституциите на нашите съседи, са началата на демократизма. По-специално Търговската конституция предвижда всеобщо избирателно право за всички български граждани, разбира се, има се предвид само мъжете. По онова време на жената се отрежда друга роля, да има грижата за домашното огнище. На второ място българският парламент остава еднокамерен парламент. Това е кулминацията по време на дебатите в Учредителното събрание. Водят се ожесточени спорове по този повод дали да има сенат или да няма сенат, но в крайна сметка възтържествува идеята, че ние, българите, нямаме социална група с особени заслуги, която може да получи привилегировано представителство, или, както ще кажа Драган Цанков: „Ние, българите, сме всички равни, всички благородни“. По много категоричен начин се отклонява идеята за създаване на втора камара. И най-сетне политическият живот на страната се изгражда на основата на принципа на политическия плурализъм. Конституцията предвижда правото на сдружаване, а то води до появата на първите политически партии в нашата страна“, коментира проф. Георги Близнашки. Той обърна внимание, че преди 140 години България изпреварва останалите европейски държави благодарение на своя първи основен закон.