Делът на преждевременно напусналите образованието ученици и млади хора в България намалява спрямо 2009 г. - от 14,7% на 12,7%, но все още е над средните за ЕС - 10,6%, съобщава 24 часа.
Не всички деца - 84% от всички, получават образование и грижи в ранна възраст, а близо половината от 15-годишните български ученици имат слаби резултати по четивна грамотност /41,5 процента/ и по математика /42,1 процента/.
Престижът на преподавателската професия е нисък, а средната възраст на учителите - висока. Възрастните, които продължават ученето си, са пренебрежимо малко /2,5 процента/.
Това са част от основните изводи за България, представени на годишния форум за образование, иницииран от еврокомисаря за образованието Тибор Наврачич, в Брюксел на 26 септември.
На него беше представен годишният обзор на Европейската комисия за образованието и обучението в ЕС, който включва отделни доклади за всяка страна членка, се посочва в становище от фондацията "Заедно в час" по основните изводи от доклада на ЕК за България.
Докладът на ЕК поставя силен акцент върху работещите в образованието. Експертите напомнят, че почти половината от българските учители са на възраст над 50 години и е вероятно да достигнат възрастта за пенсиониране в следващите десет години. "Започва да се очертава недостиг и се очаква той да се задълбочи", пише в доклада, а с най-голям дефицит се посочват учителите в детските градини, началните учители, тези по чужди езици, информационни технологии, математика и физика. Недостатъчни са и ресурсните учители, училищните психолози и логопедите, които играят ключова роля в това всеки ученик да получи грижа и образование според индивидуалните си нужди.
Едновременно с това престижът на преподавателската професия все още е нисък и според данните в доклада само 60 процента от завършилите програми за обучение на учители започват да работят като такива. Като причини се посочват ниските заплати, непривлекателните условия на работа и недостатъчните възможности за професионално развитие.
Освен недостатъчно като брой, българските учители не са и достатъчно добре подготвени, сочи докладът. В България е отчетена една от най-големите нужди от продължаващо професионално развитие на преподавателите - и то по отношение на реални практически умения като конкретни педагогически компетенции и дигитални умения.
Според последното издание на международното изследване TALIS голяма част от българските учители споделят, че им е трудно да овладяват случващото се в класовете, на които преподават. Подобни процеси, както и липсата на умения за преподаване с мисъл за индивидуалните нужди на всеки ученик, могат много бързо да обезкуражат учителите и да доведат както до напускане на професията, така и до некачествено образование за децата.