В условията на динамичните технологични промени и дигитализацията на пазара на труда ролята на държавата е да осигури достъп до заетост и качествено обучение, съобразено с потребностите на икономиката, да гарантира социална сигурност и поддържа добри системи за професионално ориентиране и съвместяване на професионалния и личния живот.
Тези приоритети ще бъдат заложени в нова стратегия по заетостта с хоризонт до 2030 г., която Министерството на труда и социалната политика подготвя. Това каза министър Бисер Петков в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, където днес изнесе лекция на тема „Дигитализацията и пазарът на труда“ като част от инициативата Masterclass Work 4.0, организирана от КНСБ.
Новата реалност изисква нов подход в планирането и управлението на човешките ресурси, които включват непрекъснато инвестиране в уменията на работната сила, учене през целия живот и насърчаване на партньорството между работодателите и средните и висшите училища, каза министър Петков. Той подчерта, че през следващия програмен период 2021-2027 година голяма част от средствата, които България ще получи от Европейския социален фонд, ще се насочат към обучения за дигитални умения за работещи.
Пред студентската аудитория Петков представи средносрочните и дългосрочни прогнози на Министерството на труда и социалната политика за развитието на пазара до 2022 и 2032 година. През второто тримесечие на 2019 г. коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 години достигна 75,6%. Очакванията са, че през следващите три години възходящото развитие на икономиката ще доведе до нарастване на броя на работещите в България до 3,151 млн. души - със 70 800 повече спрямо 2018 г. Сериозно предизвикателство ще е недостигът на квалифицирани кадри със средно образование. В същото време се очертава излишък от лица с основно и с висше образование. Най-голямо увеличение на работните места се очаква в секторите образование, здравеопазване и социалната работа.
В дългосрочен план до 2032 г. се очаква спад на заетостта с 3,7%. Най-търсени ще са учителите, здравните работници, инженерните, техническите и финансовите специалисти. Най-голям спад на работещите се очаква в търговията, хотелиерството и ресторантьорството и добивната промишленост, каза министър Петков.