"От миналата година насам, с Българското председателство, Западните Балкани се върнаха в дневния ред на институциите." Това каза председателят на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин на конференция в Букурещ, организирана в рамките на Румънското председателство на Съвета на ЕС .
Конферецията е с фокус върху бъдещето на Европейския съюз, а Вигенин участва като говорител по темата за политиката на разширяване и Източното партньорство, заедно с вицепремиера на Молдова Юрие Лянка, председателката на Комисията по европейска интеграция на грузинския парламент Тамар Кулордава и бившия американски конгресмен Пит Сешънс.
"Важно е, че в дискусии за бъдещето на ЕС участват и нашите партньори, защото от това какъв ще бъде ЕС зависи в голяма степен и политиката към тях. Ако допуснем ЕС на две скорости, с ядро и периферия, те ще се окажат периферия на периферията, което не е добра перспектива", подчерта секретарят на ПГ на „БСП за България“ и допълни, че от новия Европарламент и новата Европейска комисия ще зависи доколко разширяването на ЕС и Източното партньорство ще останат приоритет за ЕС. "От миналата година насам, с Българското председателство, Западните Балкани се върнаха в дневния ред на институциите. Но политическите декларации и изразените намерения губят смисъл, ако не ги видим на практика в следващия многогодишен бюджет - повече средства за подготовка за присъединяване на страните-кандидатки, повече средства за трансграничните програми", коментира той. Вигенин припомни, че в анекс към Софийската декларация са поети ангажименти за подобряване на свързаността в региона и част от тях вече се изпълняват, но усилията трябва да продължат.
Вигенин определи Източното партньорство, стартирало преди 10 години, като успешна политика на ЕС, която трябва да бъде развита. "Очакванията преди 10 години бяха различни, очакваха се по-бързи резултати, но постепенно беше възприет по-реалистичен, по-прагматичен и по-гъвкав подход", подчерта Кристиан Вигенин и допълни, че подкрепя идеята за страните, които постигат повече и желаят все по-близки отношения с ЕС като Грузия, Молдова и Украйна, да се предложат нови възможности за секторна интеграция.
