"При американския модел на финансиране на партиите системата е доста различна. Има драконовски мерки". Това заяви  пред БНР д-р Борислав Цеков от Института за модерна политика по повод намерението за намаляване на партийните субсидии до 1 лев на действителен глас.

„Според мен цялостното премахване на държавното финансиране не е уместно. От Института предлагаме радикално, но все пак разумно орязване на наистина твърде големите субсидии. Добър вариант, който обвързва размера на това финансиране с някакъв обективен критерий, е да върнем тези текстове в тяхната първоначална редакция през 2004 година – субсидията да се определя като 1% от минималната работна заплата на глас. През 2004 г. това беше 1,50 лв, но към днешна дата е 5,60 лева на глас – наполовина намаляване на субсидиите, но все пак запазване на разумен обем от средства, които да позволят на партиите да поддържат своята дейност“.

От Института са изпратили писма с това предложение до всички партии в НС, изтъкна Цеков в предаването „12+3“ по „Хоризонт“. Той припомни, че до 2001 г. партиите у нас са се финансирали с дарения от физически и юридически лица, както и от членски внос. Дори и след това обаче има съмнения за икономически зависимости въпреки субсидиите.  „По принцип проблемът с партийното финансиране у нас е доста по-голям! Не бива да забравяме, че публичните ресурси, които се изливат в партиите, далеч надхвърлят самата партийна субсидия. И сега държавните и общински администрации, по закон, предоставят за жълти стотинки под наем помещения в цялата страна. По линия на парламентарните групи те получават ежемесечно по 2/3 към брутната заплата на всеки депутат, които на практика са безотчетни пари… Заедно с това имаме и немалки средства, които евродепутатите получават за издръжка на офиси…“, подчерта Цеков.

Цеков обобщи, че публичният ресурс, който отива в партиите, е „поне още толкова“, колкото субсидиите. „Тези пари трябва да се управляват умно и ефективно, а не да се държат на влог, както правят много партии, начело с управляващите, защото тези пари се дават за конкретна дейност, а не за рентиерстване“.

Един лев субсидия е малко, но би дисциплинирал партиите, че „не са място за прехрана, а място, в което едни хора трябва да отстояват свои идеи, това да са хора с професии, да си имат друго занятие. Няма нищо по-лошо от професионалния партиец, защото за него над всичко е да има заплата и да изкара до пенсия, а не да работи за хората“.