Устойчивото развитие не е само политическо и икономическо предизвикателство, а етап в културното съзряване на човечеството. Негов фундамент е взаимното признаване и приемане на националните културни кодове.
Това заяви държавният глава в изказването си на президентския панел на Петербургския международен икономически форум, посветен на устойчивото развитие. Президентът Румен Радев е първият български държавен глава, който участва в авторитетното събитие.
В обръщението си към участниците във форума Румен Радев посочи, че културните различия имат пряк ефект върху средата за сигурност и когато не са разчетени, осъзнати и приети като право на другия, пораждат недоверие и рискове за сигурността, а оттам и за устойчивото развитие. Липсата на културна комуникация е в основата на възприемането на „другия“ като противник“, заяви президентът и припомни думите на големия български революционер Гоце Делчев, който преди повече от век заявява, че разбира света „единствено като поле за културно съревнование между народите“.
Според Румен Радев устойчивото развитие е невъзможно и без устойчиво доверие, сигурност и социален мир. Ликвидирането на масовия глад се оказа недостатъчно за постигане на истинска стабилност, миграционните вълни не затихват, а броят на бежанците се увеличава. Липсата на сигурност и бедността прогонват хората по пътя на миграцията и захранват ксенофобията и национализма в приемните държави. „Нужен е ефективен модел за гарантиране на сигурност и стабилност, за инвестиции в икономиката, образованието и здравеопазването в страните, от които произхождат мигрантите“, призова държавният глава.
Румен Радев изтъкна необходимостта и от по-ефективен механизъм за глобална сигурност, който да ограничи изкушението от едностранни, силови действия, да привилегирова диалога и многостранната дипломация и да противостои на поляризацията и радикализацията. По думите на президента устойчивото развитие предполага и преодоляването и предотвратяването на финансови кризи, а това означа по-прецизен контрол на финансовите пазари. Необходим е глобален консенсус срещу корупцията, прането на пари, укриването на данъци и ограничаването на офшорните зони. „Вярвам, че тези проблеми са познати на всички политически лидери и тук трябва да проявим воля. Темата се дискутира от години и е време за решения“, призова президентът.
„С новото хилядолетие устойчивото развитие зае водещо място в международния дневен ред. В тези години някои държави се възползваха от глобализацията, други се оказаха в ролята на губещи“, посочи Румен Радев. Държавният глава подчерта, че планетата се задъхва от свръхексплоатацията на богатствата й и грандиозния търговски трафик. Населението расте, а ресурсите не достигат. Свободната миграция на капитали в дигиталната ера без ясни правила генерира риск за най-уязвимите общества. Свръхпотреблението, което се превърна в символ на икономическия и личния успех, вече застрашава общото ни бъдеще.
Тези процеси, заедно с подкопаването на международния правов ред и прехода към полицентричен свят генерират нестабилност и според президента един от показателите за това е ежегодният ръст на разходите за отбрана. В резултат на това средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте. Стремежът към технологично превъзходство, гарантиращо политически предимства, също причинява дисбаланси и води до технологичен разрив и недоверие между държавите.
„Неравномерното развитие преобърна много представи и роди нов свят. Кой би предположил преди двадесетина години, че Китай ще се превърне в стожер на идеята за свободна търговия, а САЩ ще налагат протекционизъм? Кой би допуснал, че в Европа, в която от десетилетия утвърждаваме модел на толерантност, отново ще надигнат глава неофашистки и екстремистки движения под натиска на социалните диспропорции и имиграцията?“, посочи Румен Радев.
По думите на президента е нужен нов, наднационален мироглед на граждани на планетата, който младите вече имат, а политиците все още не могат да си позволят, защото светът е арена на конкуренция и конфликти между държавите. „Природата обаче ни отправя императивна покана да надмогнем границите на собствените егоизми. Нашите предшественици преодоляха своите противоречия и установиха следвоенния глобален ред в името на мира и ООН бе ключът към този успех“, подчерта Румен Радев. И добави, че точно в зората на студената война е била проявена тази мъдрост към обединение и днес наш дълг е да сторим същото, но за спасението на планетата и човечеството.
Президентът открои икономическия форум в Санкт Петербург като среща на голямата икономика с голямата политика, на който се обсъждат ключовите проблеми на днешното развитие и добави, че приема изпратената до него покана за участие, като признание за способността на България да изгражда мостове между различни региони и култури.
Според Румен Радев преодоляването на предизвикателствата на устойчивото развитие изисква всеобхватен подход, обединяващ широк спектър от инструменти – от политически до културни. „Ако искаме устойчиво развитие за човечеството, крайно време е всички заедно да определим ясни правила и цели за неговото осъществяване. Според мен мястото за тази дейност е ООН, трябва да се научим да използваме потенциала на тази организация и да укрепим нейните инструменти и механизми“, заяви още българският държавен глава в изказването си на Международния икономически форум в Санкт Петербург.
Румен Радев отправи покана към представителите на международните компании, участващи в икономическия форум, да инвестират в България. Президентът открои като позитивен пример действащите у нас хиляди германски компании, които разширяват дейността си и са допринесли за формирането на 8.3 млрд. евро двустранен стокообмен между България и Германия за 2018 г.
В отговор на въпрос по време на последвалата дискусия за сътрудничеството на България и Китай, включително и в рамките на инициативата „Един пояс – един път“, президентът Румен Радев припомни идеята си за откриване на Център за глобално партньорство на ЕС с Китай в страната ни, който да анализира европейските процедури и законодателство и да предлага ефективни инвестиционни решения от взаимен интерес.
В тазгодишния панел на високо равнище участваха и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, Президентът на Руската федерация Владимир Путин, президентът на Китайската народна република Си Дзинпин, министър-председателят на Словакия Петер Пелегрини и министър-председателят на Армения Никол Пашинян.