На законово ниво все още няма достатъчно гаранции за независимостта на антикорупционната комисия. Това е един от изводите в годишния мониторингов доклад на Фондация „Антикорупционния фонд“ на тема „Антикорупционни институции. Тенденции и практики“, който ще бъде представен днес, съобщава БНР
„Начинът, по който се формира – избор изцяло от Народното събрание и на председателя, и на членовете на органа и то с обикновено мнозинство, дава възможност политическото парламентарно мнозинство да влияе в рамките на този избор и по някакъв начин да си гарантира имунитет за следващите 6 години, назначавайки приближени до властта хора. Ако искаме да имаме структурни гаранции за независимост, тази процедура за избор трябва да бъде променена“, обясни в предаването „Преди всички“ юристът Атанас Славов – преподавател в Софийския университет и старши правен съветник на Фондацията. Традиционно БНР го представя само като юрист, а не в качеството му на партиен активист и член на ръководството на "Да, България".
„При антикорупционната комисия наблюдаваме както повишаване на ефективността в една от функциите – преценка на конфликта на интереси, така и проблеми в много други сфери, като например при противодействието на корупцията. Продължаваме да виждаме зрелищни медийни акции, в които участват КПКОНПИ, без да е ясен резултатът. Това може да даде повод на задържани лица в последствие да съдят България в Съда по правата на човека в Страсбург“, смята Славов.
„Проверката за това дали имаш незаконно имущество или ползваш имущество, което не е твое, не е задължително конфликт на интереси. Интересно е да се наблюдава как твърде гъвкаво комисията прилага различни стандарти за проверка“, каза партийният съратник на Христо Иванов. Той изказа мнение още, че в системата има вътрешни пречки, които не позволяват да се стигне до дъното на имотните скандали.
„Усещането, че има чадър над определени лица в държавата е много силно, въпреки показните разчиствания по върховете на властта в последните месеци. Не е въпросът да сменим няколко ключови фигури в управлението, а моделът да остане същият – българското общество има усещане, че въпреки персоналните промени моделът не се променя – това е големият проблем“.
