Кандидатите за евродепутати от "БСП за България" Сергей Станишев, Иван Кръстев и Цветелина Пенкова се срещнаха с представители на българската общност във Великобритания. Срещата бе проведена в рамките на Фестивала за източноевропейска култура, който се провежда тази година в Енфилд, Северен Лондон. Срещата и фестивалът бяха организирани с участието на организацията на БСП в Лондон и нейния председател Нишан Джингозян, както и с помощта на Българския център за социална интеграция и култура.
Сергей Станишев посочи, че в редица разговори, представителите на българската общност искат в България да се създадат условия за работни места, достойно и справедливо заплащане и възможност за развитие. Станишев изтъкна: "Дългосрочната голяма цел на България трябва да бъде реализирането на всеки човек чрез своя талант и своите знания и да допринася за развитието на България. Най-големият капитал на страна са хората." Председателят на ПЕС подчерта необходимостта да се промени икономическата политика и институциите така, че да се отворят много повече възможности за всеки човек, много повече отколкото е сега. "Това е мисията на БСП, защото тя е партията, която защитава обикновените хора, тя търси равен старт за дребния и среден бизнес. Нужна е много по-цялостна, активна и добре осигурена кадрово финансова политика на българската държава за българите в чужбина", отбеляза Сергей Станишев. Той добави, че е необходимо българските посолства да бъдат значително подсилени. Повече от 280000 души живеят във Великобритания и те имат нужда от институционална и експертна подкрепа. За това трябва целенасочена и фокусирана политика.
Иван Кръстев посочи, че трябва да се създадат предпоставки за българите да се върнат в родината си. Кандидатът от "БСП за България" подчерта, че е необходимо да се направи всичко възможно да не се къса връзката на младите поколения с България и че страната има нужда от национална стратегия, и по-точно, национална доктрина за работа с българските общности зад граница. "Инвестициите в България от страна на българите в чужбина са в пъти по-големи от преките чуждестранни инвестиции в страната. Случващото се в България показва, че загубата на човешки капитал застрашава демографските процеси у нас. Родилите се деца през 2018 г. са едва около 53000 при близо 88 000 преди 10 години."- каза Иван Кръстев. Той посочи, че това е ужасяваща криза и изтъкна, че една от причините е, че хората в трудоспособна възраст са извън страната. Иван Кръстев посочи, че България имаше своите училища зад граница и трябва да се възстанови практиката за държавно финансиране на повече училища, защото тези, които се финансират по програмата „Роден език и култура зад граница”, не са достатъчни. Кръстев посочи, че може да се създадат държавни училища там, където има голяма концентрация на българска общност ( Великобритания, Испания, Германия ). Той посочи, че един от основните проблеми е, че през последните 10 години Министерство на външните работи закри редица дипломатически представителства зад граница. Той отбеляза разпродаването на сграден фонд на стойност десетки милиони, които не са инвестирани, за да се разширят услугите, предлагани в тези държави, в които има големи български общности.
Цветелина Пенкова изтъкна, че събори като този крепят българските общности зад граница и че този фестивал съживява българския дух. Тя добави, че е нужно да почне да се мисли в посока- как да се реши проблемът с напускането на България от страна на толкова много хора заради липса на възможности за развитие, било то професионално или академично. "Приемам като лична кауза работата за българските общности в чужбина. Българската държава разполага с много възможности, които обаче, към момента, остават нереализирани. Голяма част от чуждестранните инвестиции в България идват от българските общности извън страната. България разполага с човешки капитал, който не остава в родината си"- каза Пенкова.
Нишан Джингозян, председателят на организацията на БСП в Лондон, смята, че трябва да се улесни интеграционният процес на българската общност. Като проблем изтъкна, че голяма част от българската общност във Великобритания няма достъп до социалните услуги, посещаемостта на българските деца в местните училища е ограничена, а достъпът до лекарски услуги също. Той посочи, че българите зад граница не са емигранти, а мобилни граждани на ЕС. Джингозян изтъкна, че българската общност във Великобритания има същите права и задължения, каквито имат и гражданите на Великобритания и Франция.
