"От няколко години през сайта на ЦИК можем да проверим дали някоя партия не е злоупотребила с личните ни данни. Всички, които имаме достъп до интернет, трябва да го направим. Отнема малко време и пътят е простичък." Това каза пред БНР бившият председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия Румяна Дечева.

"Ако установим нередност, можем да подадем сигнал до ЦИК или до Комисията за защита на личните данни, а „санкциите са жестоки“. Затова и в последните години явлението намалява. За тези избори, както и за предишните, не съм чула някой да е използвал личните данни на някого“, уточни Дечева.

Другата хипотеза е, ако ние наистина сме предали данните си, подписали сме се за подкрепа на политическа партия, коалиция, инициативен комитет, а изведнъж решим да оттеглим подписа си: „И това можем да направим. Това решение влиза в сила от момента, в който го направим! На същия сайт – на ЦИК, можем да оттеглим подкрепата си. Тоест, ние сме свободни граждани, на които може да харесва, а може да не харесва определена политическа опция“.

В 3000 секции ще има машинно гласуване. Дечева обаче е категорична, че осигуряването на машините, на софтуера и на обучението е можела да се случи и по-рано, а Общественият съвет към ЦИК е бил инициатор на няколко срещи по темата. Според нея годините са били изгубени, защото никой не е бил убеден, че отново ще се говори за машинно гласуване, след като през 2017 машините не са били използвани.

В дебата за сигурността на машинното гласуване има два основни аспекта: „Едното е дали машините са сигурни. От използването им по света, този тип машини, с този отрязък, който те произвеждат, на който ясно се вижда за коя партия сме гласували и за кой кандидат, този тип сигурност мен не ме притеснява. Притеснява ме много повече какво се случва с машините, понеже ние преди избора едва ли някъде ще ги видим - гражданите да знаем къде и какво би могло да стане не както трябва, за да можем да бъдем внимателни“.