"Страшно много неверни неща за къщите за гости се изговориха в последните дни. Пред 2009- 2010 година, когато стартираха тези проекти, стратегията на ЕС беше за насърчаване на неземеделски инвестиции в земеделски райони и в трудна земеделска година земеделските стопани да имат възможност за доход, който не е земеделски - къщи за гости, сервизи и така нататък. Интересът беше огромен и се наложи да се направи ранкинг." Това каза пред БНР доцент д-р Нончо Димитров, преподавател в УНСС и консултант по европейски проекти.
„Проектите са свързани в две основни посоки - кандидатстването, одобрението и финансирането на самото проектно предложение. За да сме коректни към обществото, според мен, проверяващите и всички тези думи за „прокурор“ и така нататък трябва да бъдат насочени натам към това как са финансирани тези проекти. Принципът на финансиране е следният - ти си намираш инвестицията, а голяма част от тези къщи за гости са от порядъка на максимума на допустимата помощ, която е около 200 000 евро. Със самоучастието остават около 5-600 000 лв, което означава, че ти трябва да намериш тези средства, да ги осигуриш предварително, да инвестираш и, след това, на база финансово-счетоводни документи да ти бъдат върнати средствата. Именно осигуряването на такива средства „не е лека задача“. Искам да насоча наистина, да акцентирам върху управляващите и върху проверяващите да проверят тези средства, с които са направени - там е тънкостта, а не толкова върху собствеността на къщата", обясни Димитров.
По думите му оповестеното от министъра на земеделието, че вече са проверени 120 къщи за гости, от които 32 ще трябва да върнат парите, а пък 60 са били с частични нарушения не е вярно: „От така депозираните десетки милиони накрая държавната, мога да се обзаложа с министъра, няма да прибере повече от 1-2 милиона максимум. Има нарушения, свързани най-вече със самата дейност на къщата - тя не функционира като такава е първото, а второто – че имаше ангажимент за работни места по тях…. Доказването на тези злоупотреби един процес, който е много труден. Предстоят дела, които ще продължат години, а липсата на синхронизация на европейските наредби с нашите позволява едно шикалкавене и изкривяване на наредбите дотам, че да са в полза на определени бенефициенти, които са изхитрували“.
Навремето администрацията не е имала капацитет да отсее добрите от недобрите проектни предложения, но първата година къщите подлежат проверки и по тях като цяло администрацията работи много компетентно, обясни експертът: "Тези одити на някои от тях - с нарушенията – са извършени не както трябва и затова трябва да си понесе отговорност този, който е правил одита. Европа ще ни санкционира със сигурност заради нарушенията по мярката", убеден е Димитров.
Той коментира и отказа пред 2016 година на Десислава Танева да подпише мярката за къща за гости поради "консултантския натиск": "Консултантската услуга е допустим разход по проекта и рамките на между 1 и 3%. Тя е строго фиксирана и касае абсолютно всички консултантски услуги като - не само самата консултантска дейност, а проектирането, надзора и така нататък. Натискът не дойде толкова консултантите, колкото от бенефициентите. Имаше огромен интерес. За мен това е най-работещата мярка, защото много пари стигнаха до различен тип хора. Натискът дойде от бенефициентите, а след това – от консултантите към министъра".
В новата наредба са отстранени слабостите на старата и се изисква къщите да имат поне 5 души нает персонал. Става дума за „скъпи професии“: „Когато трябва един бенефициент да плати в рамките на 5 години, колкото е мониторингът, заплатите и осигуровките по тези проекти, ще се замисли дали да прави нередности. Къщите за гости, които спазват правилата, не са лош бизнес", категоричен бе експертът.