Евроизборите предстоят по-късно този месец, но съревнованието за поста председател на Европейския парламент вече е започнало, пише „Политико“, предаде БНР.
Настоящият шеф на ЕП - италианецът Антонио Таяни, искат да запази работата си, въпреки че това може да се окаже трудна задача заради критики към представянето му, гафове и политически неуспехи за консервативната му партия „Форца Италия“ у дома.
Ги Верхофстат – белгийският либерален лидер, се надява следизборните преговори да принудят Европейската народна партия (ЕНП) на Таяни да отстъпи поста в ЕП на неговия Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Или на партия, създадена в партньорство с френския президент Еманюел Макрон.
И тук идва Марейд Макгинес (ЕНП), втори мандат евродепутатка и един от зам.-председателите на Европарламента, която може да се окаже перфектиният профил. Тя е ирландка в момент, в който равнопоставеността между половете, географското разнообразие и балансът между малките и големите в ЕС са изключително важни императиви.
Други претенденти със сигурност ще се появят. Някои спекулират, че Манфред Вебер, лидери на групата на ЕНП в ЕП, може да се окаже новият шеф на институцията, ако опитът му да оглави Европейската комисия се провали.
Приближени до Верхофстат казват, че е твърде рано да се спекулира кой ще надделее, но техният лидер отдавна се опитва да заеме поста. Въпреки че той е в списъка на АЛДЕ с водещи кандидати за ЕК, неговото предпочитание към Европейския парламент е добре известно. Белгиецът често е агресивен и обича да се кара на колегите си.
За разлика от него Макгинес е сдържана и предпочита да действа задкулисно. Бивша журналистка, която е израснала във ферма, тя спечели овации като водещ преговарящ за реформа на общата земеделска политика на ЕС.
В интервю за „Политико“ миналия месец в Страсбург Макгинес (59 г.) заявява, че определено има място за повече женски гласове в ръководството на ЕС и от дамите зависи да излязат на преден план.
Според прогнозите следващият председател на ЕП ще ръководи най-фрагментираната институция в новата история на ЕС с увеличена фракция от бунтовни и дори враждебни крайнодесни евроскептици.
„Тези, които са проевропейци, прореформисти и имат пропозитивен дневен ред, ще работят по-добре и по-силно заедно“, каза още Макгинес, „за да бъдат контра на тези, чиято цел е единствено унищожението на Европа“.
