"Когато погледнем Копривщица, винаги можем да разпознаем един от символите на нашата култура, на нашето Възраждане", заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на тържественото отбелязване на 143-ата годишнина от Априлското въстание в Копривщица. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.
Председателят на парламента отбеляза, че Априлското въстание е нашият щит срещу всеки хулител, който си позволи да каже, че ние, българите, сме получили свободата даром. „Копривщица е нашият щит срещу всеки хулител, който си позволи да каже, че не сме били дозрели да поемем съдбата си в собствени ръце, защото незрелите народи не изграждат места като Копривщица, където предприемаческият дух, свободолюбието, достойнството и културата се срещат”, добави Цвета Караянчева.
„Това малко планинско градче ни е дало Бенковски, Каблешков, Каравелов, Найден Геров, Димчо Дебелянов, много от първите български свободни вестници, оставило ни е приказната си архитектура и разкошните си дърворезби”, отбеляза председателят на парламента. Цвета Караянчева подчерта, че Копривщица най-вече ни е оставила онзи дух, който кара Захари Стоянов да напише: „Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократична от американската”.
В тържественото си слово председателят на парламента припомни, че само преди броени дни отбелязахме тържествено 140-годишнината от подписването на Търновската конституция – един от най-прогресивните документи за Европа на времето си. Учредителното събрание, сложило началото на Третата българска държава, започва дейността си едва три години след събитията, които се разиграват на днешната дата в Копривщица, на 20 април 1876 г. на Калъчевия мост. Цвета Караянчева добави, че много често, когато подреждаме емоционално най-важните моменти от историята си, ние мислим за Априлското въстание като за дело на романтични, вдъхновени, обречени да останат завинаги млади герои, а за събитията три години по-късно във Велико Търново – като за държавнически подвиг на улегнали мъдреци.
„На този ден се събираме тук, за да се преклоним пред паметта на героите и да помним и разказваме на нашите поколения, че българинът преди 143 години е изкрещял силно в Европа и е казал: „Не ща да бъда вече роб, защото свободата е право на всички“, заяви Цвета Караянчева.
Председателят на Народното събрание и народни представители поднесоха цветя и венци на Паметника костница и на гроба на Тодор Каблешков в двора на църквата „Успение Богородично“ в Копривщица. Връчени бяха и почетни грамоти на заслужили копривщенци.