Ние сме отпечатък на съветския модел, Русия винаги е оказвала огромно влияние в България. Така социалният антрополог Харалан Александров коментира реакциите, които предизвика собственото му изказване, че турско робство в България не е съществувало.
Голяма част от разумните и образовани хора са съгласни, че не е имало турско робство, във вида на това, че хората са били вещи, всички са съгласни, че те са били поданици на султана. Конструктът на "турското робство" обаче е парадигма за мислене за този период. Хората влагат целия травматичен опит от тази епоха, обясни Александров
На въпрос как ще коментира факта, че през Средновековието е имало развит пазар на роби и кръвния данък, социалният антрополог припомни, че един от великите везири Соколович, който е взет в Еничарския корпус дава своя принос към развитието на родната му Босна.
"Били сме със статут на втора категория поданици, но не и роби. За целите на национално-освободителната борба е трябвало да има много мощен тласък, като е описвана ситуацията като непоносима, докато тя е била умерено непоносима. Ние заживяваме, че сме били роби, без да сме били такива в действителност. Защо да бъдем роби е толкова важно за нас", попита Александров.
"Най-големите български възрожденци се вижда, че те са добре интегрирани в обществото, голяма част от тях са с фесове, междудругото", призна социалният антрополог. Единствено като роби се определят чернокожите, ние сме по-скоро неволни поданици на империята, добави Александров.
На въпрос дали трябва да се променят учебниците в тази посока Харалан Александров каза, че това не е била целта му. "Нямаме право да посягаме към идентичността, ако това е толкова важно за нас. има нещо като културна памет, която е различна от историческите факти. Тя има собствена избирателна система за подреждане на историята - в случая героично жертваната идентичност", посочи социалният антрополог.
"Последният случай на одран жив човек е на Антонио Бригадин, който е одран по заповед на турски паша, и то защото е бил в лошо настроение. После кожата му е била опъната и пренесена от кораб до Истанбул. Чак тогава пашата осъзнава какво е направил, християнският свят се надига и малко след това империята е наказана в битката при Лепанто", припомни Александров.
Това че нашите хора са избрали да се жертват ги прави много по-ценни от това да се считат за роби, заяви Александров в коментар на въпрос за кървавото потушаване на Априлското въстание и Баташкото клане.
