"Срещата за Западните Балкани положи усилия за актуализиране проблемите на региона и даде перспектива за нови разговори." Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио „Фокус“ ген. Кирчо Киров, началник на разузнавателната служба в периода 2002-2012 г.
"Срещата изрази желанието и намерението на лидерите на Франция и Германия – Еманюел Макрон и Ангела Меркел да върнат темата за Западните Балкани на вниманието на ЕС и да потвърдят, че съюзът не е загубил интерес към региона", обясни той. Според него обаче водещите държави в ЕС не са доволни от състоянието на Западните Балкани. „Единственият конкретен резултат са две договорки от най-общ характер. Първата е, че в този формат ще се срещнат отново в Париж на 1 юли. Второто е, че е потвърдено желанието на Прищина и Белград за продължаване на разговорите по преодоляване на проблемите помежду си. Много въпроси обаче не са решени и трудно могат да бъдат разрешени в обозримо бъдеще. На първо място е проблемът за разрешаване на противоречията между Косово и Сърбия. В тази светлина най-проблематичен е въпросът за признаване на Косово от Сърбия и Босна и Херцеговина. От това зависи по-нататъшното бъдещо участие на Сърбия в процеса за присъединяване към ЕС“, обясни ген. Кирчо Киров.
Той каза още, че отсъствието на лидерите на България и Румъния от срещата на върха на Западните Балкани се дължи на това, че двете страни географски не се считат като част от западнобалканския регион. Срещата в Берлин няма да окаже влияние върху отношенията между Белград и Москва", добави ген. Киров.
