"Хората не си дават сметка колко голямо е въздействието на европейския правен ред върху националния. За разлика от международното право и от първичното право, т.е. от учредителните договори, при което държавите пряко участват и, разбира се, влияят върху съдържанието на задълженията и правата, които установяват, то правото, приемано от самите институции на ЕС, има пряко действие и то се ползва с предимство пред националното право." Това каза Янаки Стоилов от БСП в интервю за радио "Фокус".
"Наистина то не обхваща всички сфера, тъй като има поделени компетенции, които продължават да се осъществяват от държавите членки, но има и една много широка сфера, както на компетенция на ЕС, така и на споделени компетенции между отделните държави и съюза като цяло. Така че в това отношение ние трябва да си даваме сметка, когато България участва във формирането на тези актове, тъй като това става както на правителствено ниво, чрез участието на представителите, главно на изпълнителната власт, така и чрез представителството в Европейския парламент. И точно това са инструментите, с които разполагаме, за да участваме и по някакъв начин да изразяваме своите позиции и интереси", коментира Стоилов.
"България все още не е направила ясна равносметка за плюсовете и минусите на своето членство в ЕС за тези повече от 10 години. Въпреки че някои специалисти, главно икономисти, са се опитвали да правят такава рекапитулация. Трябва да обърна внимание, че ние не можем да останем само на нивото на преките изгоди и преките задължения също, които има България. Да речем, ние имаме около милиард лева годишна вноска в бюджета на ЕС, получаваме и в сегашния, и в следващия програмен период по няколко милиарда евро, които отиват за такива сектори като селското стопанство, за намаляване на различията между отделните държави. Но е много важно да се отчитат косвените ефекти. Защото ЕС е наред с всички друго митническият съюз, тоест в търговията с другите държави ние нито получаваме, нито заплащаме мита. Най-големите проблеми България имаше непосредствено преди приемането в ЕС. Защото тогава се направиха в някаква степен недопустими компромиси по отношение на закриване на част от реакторите на АЕЦ „Козлодуй“, което всъщност беше една огромна сметка, която българските граждани платиха. Също при влизането в ЕС хората, които преговаряха, не постигнаха достатъчно добри условия за земеделските производители, за разлика от други държави в нашата позиция. Така че много е важно да се отчитат всички тези ефекти. И казвам това с днешна дата, защото по същия начин като че ли не се прави цялостен анализ какви ще бъдат ефектите от евентуалното включване на България в Еврозоната, в кой момент и дали това да става, при какви условия. Така че, от една страна, е добър допълнителният контрол върху институциите, както е в банковия сектор, но от друга страна, ние самите трябва да преценим с оглед на развитието на българската икономика и на социалните възможности на българските граждани и бизнеса какви решения да приемаме, доколкото те зависят от нас", допълни Стоилов.
"Българските представители в Европейския парламент трябва да притежават необходимия капацитет и необходимата отговорност пред хората, които ги излъчват. И преди да мислим как да променим ЕС, ние трябва да вложим своите усилия, за да решим тези национални въпроси, които зависят както от националните институции, така и от европейските. Един от най-показателните примери е в областта на енергетиката. Защото българските представители не само трябва да представят общи теми, но те трябва да видят дали могат да поддържат общи позиции по такива ключови въпроси. Отделна тема е, че ако част от тези действия не бъдат извършени от българските власти в следващите месеци до края на годината, тогава вече каквото и да става у нас или в Европа, ние ще сме пропуснали поредните възможности. И затова е много важно да се решават тези проблеми. Както и в областта на транспорта. Искам тук да отбележа, че често зад едни теми, които имат своето място в европейския дебат и в европейските актове, се вмъкват други въпроси, където активни малцинства или лобита се мъчат да прокарат някакви решения. И затова именно възникват конфликтите и около т.нар. пакета „Макрон“, свързан с мобилността, и около Истанбулската конвенция. Трябва също българските институции, включително и депутатите много по-рано да се ориентират във важните теми. Защото има механизми на взаимодействие с националните парламенти и чрез националните правителства да се поставят, но аз забелязвам, че обикновено тези теми излизат на преден план и се поставят пред общественото внимание едва когато вече възможностите са силно намалени за постигане на благоприятни за България решения", завърши Стоилов.
