Информационният повод за този материал е книгата на Иван Костов – „Свидетелства за прехода“ (1989 - 1999). В него, обаче, няма да става дума за самата книга (най-вече поради твърде ограниченото време за прочитане). В него ще става дума за Иван Костов – страстно обичан и мразен (не по Ботев), но със сигурност фигура, която ще остане в историята. Какво направи Костов за България?

Пое държавата в изключително сложен момент – революционен и имаше пълната власт – абсолютно мнозинство, съюзен президент, пълен картбланш за реформи. Много от тях бяха изпълнени, за някои не успя. Фактите са такива – задържа България в евроатлантическия курс и страната извървя първите, най-важните стъпки, в тази посока. Следващите правителства може и да финализираха влизането в НАТО и в Европейският съюз, но най-важният път беше по времето на Иван Костов. Всички, които виждат в ЕС и НАТО врага никога няма да му го простят. Иван Костов унищожи така наречената индустрия, останала от времето на комунизма. Индустрия, която даваше много работни места и най-важното – сигурност на огромен брой български граждани. Но и индустрия, която не произвеждаше нищо, което да може да се конкурира на свободен пазар. А Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ) вече го нямаше, нямаше и къде да продаваме огромна част от произведеното от индустрия, създадена да функционира в петилетки, квоти и централно преразпределение. Всички онези, които бяха необходимите косвени жертви на това никога няма да му го простят.

Можеше ли приватизацията да бъде извършена по-добре? Можеше ли да се избегнат съмнителни сделки? Можеше ли да се действа по-внимателно? Вероятно е могло, но никой друг не се нае да го свърши. Това също са фактите. Костов призна грешката си за липсата на декомунизация и лустрация. Вината може и да е отчасти негова, но нека не забравяме от кого беше блокирана лустрацията. Можеше ли да има повече усилия? Вероятно можеше, но никой не се нае да го свърши. А тези, които все пак можеше да са жертвите на такива усилия – никога няма да простят страха. По времето на Костов беше започнато и постепенното унищожение на групировките. Някои се разпаднаха, някои станаха добре облечени бизнесмени, някои станаха политици. Можеше ли да бъде направено повече? Можеше, но никой не се нае да го свърши. А тези, които пострадаха никога няма да му простят.

Иван Костов призна и че отделянето от СДС беше грешка. Беше. И тези от тези които все още вярваха (-хме) никога няма да му простим. Тези, които тръгнаха с него в ДСБ и бяха излъгани, че тази партия ще стои вдясно от СДС – също. Иван Костов не призна най-важната си грешка. През 1997 той можеше всичко. Ако беше решил да „вкара магаре“ в парламента щеше да го направи. На лаврите на тази съкрушителна победа, някои PR-чета все още се пишат, че го разбират този занаят. Ако беше решил можеше да възстанови монархията. Най-голямата му грешка може би е, че не го направи. Или това, че се противопостави на Симеон Сакскобурготски – преди и след изборите, вместо да работи с него. И тези, които харесват (-аме) и двамата никога няма да му простят. Костов призна и че демокрацията трябва да се защитава всеки ден. Което пък е най-важното му признание, защото той е нейната жертва. Жертва, защото той преведе страната през сценарий, чието друго възможно развитие го виждаме днес във Венецуела. Преведе я, когато всички все още вярвахме, че в политиката всичко се решава с едно махване на ръка. Все още вярваме, че е така. Заради жестоката истината, че демокрацията и политиката са далеч по-сложни и трудни от писането във фейсбук никога няма да му простим.