Европейските избори, насрочени за 23-26 май т.г. ще се различавата радикално от приказките за тях в медйините заглавия, показва социологическо проучване, което неправителственият мозъчен тръст Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) публикува днес. Преди всичко, тези избори "няма да бъдат референдум за миграцията", както мнозина очакват, показва изследването.

Проведено от ЕСВП и британската агенция YouGov показва голяма подвижност на сегашните намерения за гласуване: 70 процента от европейците, които които са сигурни, че ще гласуват (а те са 43 на сто от всички избиратели) още не са направили избора си. Това значи, че партиите ще са борят за почти 100 милиона колебаещи се избиратели.

Голямата разделителна линия не е между "отворена Европа" и "затворените нации-държави", но между статукво и промяна. Рекорден брой хора подкрепят ЕС и дори евроскептичните партии са се препозиционирали, отчитайки този факт. Те вече не искат да разрушават ЕС или да го напускат (наблюдавайки какво става с Брекзит), а да го променят отвътре.

Няма един-единствен въпрос, който доминира в съзнанието на избирателите. Наистина са много повече от преди тези, които се безпокоят от миграцията. Но ислямският радикализъм се оказва по-голяма тревога, която е приоритетна за 87 милиона души или 22 процента от гласоподавателите. Надигането на национализма тревожи 45 милиона души или 11 процента от хората с право на глас. Икономиката е най-важна за 63 милиона или 16 процента от избирателите. Малко под 59 милиона души отбелязват миграцията като една от най-големите заплахи за Европа. Те представляват 15 процента от избирателите.

Предстоящите евроизбори няма да бъдат "трето действие" на драмата започнала с Брекзит и с Доналд Тръмп, смятат авторите на изследването.

Наистина девет от общо 28 правителства в Европа сега включват антиевропейски и евроскептични партии и поне засега демоскопите виждат една трета от местата в бъдещия Европейски парламент в ръцете на такива партии. Ако могат да сформират единен блок, те могат да станат първата политическа сила в парламента, по-голяма както от сега доминиращата дясноцентристка Европейска народна партия (ЕНП) или от левоцентристите в лицето на Социалистите и демократите (С и Д).

Обединяването на антиевропейските и евроскептичните групи обаче е възможно само теоретично, защото ги разделят противоречия по важни въпроси като например миграция, структурните фондове и Русия, смята Сузи Денисън от ЕСВП, която представи днес изследването в София, пише Клуб Z.

"Те обаче могат да намерят "общ дневен" ред като например да създават процедурни затруднения, да вкарат представител на своето политическо семейство в следващата Европейска комисия, което само по себи си би било голяма победа", смята тя.

"Как да се използва европейският бюджет и също да имат място в следващата Европейска комисия - по тези неща те могат да имат общ дневен ред", каза Денисън.

По думите й в случая също е важна "не толкова битката за места, колкото битката за идеи. Те ще използват парламентарната трибуна".

Големите държави, в които управляват антиевропейци и атиелитисти са Италия и Полша. Други държави като Австрия и България тези партии са младши партньори в управляващите коалиции. Държавните и правителствените ръководители номинират с общо съгласие, или (ако не могат да го постигнат) с квалифицирано мнозинство председателя на Европейската комисия. Всяко правителство номинира кандидат за комисар на своята страна, чиято кандидатура номинираният за председател на Комисията може да приеме или отхвърли. Европейският парламент утвърждава както председателя, така и неговия екип ан блок, но не може да предлага свои кандидатури.