След като бяха представени листите на двете основни партии, ГЕРБ и БСП, стана ясно какво предлагат на избирателите. Макар изборите да не са мажоритарни, съставът на листите отразява идейните заявки и приоритети на партиите. Отчитайки прогнозирания ръст на популистки и евроскептични партии, кадрите придобиват ключова важност за дебата за бъдещето на ЕС. От идейна гледна точка на кандидатите на ГЕРБ не поднесоха изненади.
В самата партия все още не са оформени идейно противопоставящи се крила. Като се има предвид, че ГЕРБ се формира в голяма степен, залагайки на членството на България в ЕС, листа с професионали европейски политици е очаквана. Още повече, след като настоящия европейски комисар Мария Габриел беше обявена за водач на листата стана ясно, че ГЕРБ ще заложи на кандидати с опит в европейските институции. Настоящите европейски представители Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел и Асим Адемов последователно намериха място в листата. Списъкът с потенциално избираемите места завършва с кандидата на коалиционния партньор СДС Александър Йорданов и министъра, отговарящ за българското председателство на Съвета на Европейския съюз Лиляна Павлова. Между тези кандидати се забелязва общия идеен профил. Активни по различни теми, общото между тях е, че са проевропейски политици, които подкрепят задълбочаването на интеграцията в ЕС, както и евроатлантическото сътрудничество. Мария Габриел и Ева Майдел са активни по въпросите на дигитализацията, цифровия пазар и равенството на половете. Андрей Ковачев приоритетно работи по въпросите на
външната политика, миграцията и Западните Балкани, а Андрей Новаков е един от евродепутатите, които са известни с работата си около противопоставянето на известния пакет „Мобилност“ .
Анализирайки персонално кандидатите, става ясно, че те представляват предсказуема група обединена около еврооптимизма. Предсказуемостта произтича от факта, че са познати политици в сферата и от изразените от тях послания. Избирането им в
европейския парламент би облагодетелствало проевропейските сили в ЕНП, които скоро имаха сериозен проблем със свои членове (представителите на Фидес). В този смисъл листата на ГЕРБ заложи на познатото, утвърденото, продължение на основната линия, с която партията започна политическия си живот- „Граждани за европейско развитие на България“. И ако съставът на листата на ГЕРБ беше очакван, то не беше така с БСП. Листата се оказа интензивен сблъсък между проевропейското крило в партията и ръководството, склонно да
залага на популистки и русофилски позиции.
Първоначалният състав, предложен от председателя на партията, представляваше кадри със спорни позиции по основни въпроси и идейни възгледи, които потенциално щяха да бъдат в конфликт с европейските социалисти и демократи, традиционно защитаващи европейския проект. Листата обаче беше променена от националния съвет на партията, който внесе балансиран и в някои отношения изненадващ състав. Голямата новина безспорно беше прибавянето на президента на ПЕС Сергей Станишев към листата, макар и на 5-то място. Цялостното преподреждане на листата обаче заслужава особено внимание, защото показва тенденции не само в идейно отношение, но в осъществяване на нови връзки. Казусът с номинацията на Станишев остави на заден план кандидати като Цветелина Пенкова и Петър Витанов, които изненадващо заеха челни позиции. Въпреки че са неразпознаваеми, те са отдавнашни членове на БСП. Цветелина Пенкова е в ярък поколенчески контраст с хората на Нинова. Допреди два дни заместник- председател на клуб „Милениум“ и прекарала голяма част от живота си в чужбина, тя би могла да бъде нов и свеж дъх за партията, ако произходът ѝ не беше свързан с председател на районна организация на партията, което отново поставя под въпрос кадруването в партията, предрешено от роднински връзки.
Нейната номинация предизвика недоволство в част от левите среди, за които присъствието и в други организации породиха подозрения за автентичността и като ляв кандидат. Присъствието ѝ в евролистата на БСП обаче означава, че партията се опитва да влее свежа кръв и да хвърли мост към българите живеещи в чужбина. Това, от една страна, може да е сигнал за воля за идейно обновяване на партията и продължаване на линията на социалдеократизма и центризма. От друга страна, може да бъде разгледано като поредния парадокс в БСП- защитавайки леви ценности за солидарност и симпатии към Изток, всъщност нейните членове далеч не са незаможни и използват всички възможности на Запада. Апелът към социалнните низини се оказва популистки похват, който контрастира с финансовото състояние на елита на партията.
Ако Витанов, Пенкова и Станишев могат да бъдат обединени, съдейки по биографиите им, това би било по космополитната им нагласа и проевропейската и социалдемкратическа ориентация. Всъщност на избираеми позиции се оказаха хора с много по- европейски идеи,
контрастирайки с предложената от председателя на партията листа. Присъствието на Иво Христов и на Елена Йончева идейно контрастира на тази група. Христов беше част от екипа на списанието „Аспекто“, известно с проруските си позиции. Като член на БСП поискал оставката на Станишев през 2009г., съвместаната му работа с преседателя на ПЕС ще е още по- сложна. Йончева е носител на руска награда „Золотая муза“ за журналистика. На фона на разкрития за европейски партии с евроскептични позиции и руско финансиране, кандидати с такава професионална линия са сигнал за спорни позиции. Тяхната интеграция в ЕП ще е още по- проблематична като се има предвид, че ще бъдат част от проевропейската групата на Социалистите и демократите. Подобна тенденция може да доведе до проблематизиране на европейската левица по модела на ЕНП, която има несъгласия със свои членове.
Оказва се, че европейската листа на БСП не е безспорно европейска и създава потенциал за напрежение в ПЕС, председателствана от Станишев. Идейно листата на БСП се оказва доста проблематична. От една страна, численото превъзходство е на проевропейците, но това не е съвсем ясно доколкото една част са нови лица, което води до определена степен на непредсказуемост. Предизборната кампания ще
е изключително важна за БСП, защото освен да постигнат електорален успех, ще се наложи да посветят част от усилията да си направят новите си лица разпознаваеми, а те, от своя страна, да запознаят гражданите с позициите си по основните теми за ЕС. Проруското
лоби пък отразява линията поета от председателя на партията към популизъм и евразийски симпатии. Сложната задача пред левицата ще бъде да координира действията на кандидатите си с коренно различен идеен профил и да ги интегрира в групата на социалистите.
За разлика от тях кандидатите, предложени от ГЕРБ, имат предимството на екипност и предвидимост на позициите, но ниската им разпознаваемост и липсата на комуникация с гражданите е основната им слабост. Предизвикателството пред ГЕРБ ще бъде да популяризира кандидатите си сред широката общественост с цел да привлече периферен вот с проевропейска ориентация на избори, на които традиционно избирателната активност е ниска.
