Лицата, които разкриват придобита в работна среда информация, свързана с нелегални или нанасящи вреда дейности, ще бъдат по-добре защитени. Това приеха евродепутатите на пленарната си сесия в Страсбург.
Новите правила, приети с 591 гласа „за“, срещу 29 гласа „против“ и 33 „въздържал се“, които вече бяха договорени и с министрите на ЕС, установяват нови европейски стандарти за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на законодателството на ЕС в голям брой области, включително обществени поръчки, финансови услуги, пране на пари, защита на продуктите и транспорта, ядрена безопасност, обществено здраве, защита на потребителите и на данните.
За да се гарантира, че лицата подаващи сигнали, са в безопасност и разкритията ще останат поверителни, новите правила ще позволяват вътрешно разкриване на информация до съответното юридическо лице или директно до компетентните национални органи, както и до релевантните институции, органи, бюра или агенции на ЕС.
В случай, че не са предприети съответните действия в отговор на подадения първоначален сигнал, или лицето вярва, че има непосредствена опасност за обществения интерес или опасност от репресивни мерки, сигнализиращото лице ще продължи да бъде защитено, ако реши да разкрие информацията публично.
Законодателството изрично забранява репресии и предвижда защитни мерки срещу уволнение, понижаване в длъжност и сплашване, или други форми на ответни действия с цел отмъщение. Тези, които помагат на лицето подаващо сигнал, като посредници, колеги или роднини, също ще бъдат защитени. Държавите членки трябва да гарантират, че лицата, подаващи сигнал, имат достъп до ясна и независима информация, безплатен съвет относно наличните процедури и средства за обжалване, както и правна помощ по време на съдебното производство. В процеса на производството, сигнализиращите лица също могат да получават финансова и психологическа помощ.
Законодателството трябва да бъде одобрено от министрите на ЕС. Държавите членки след това разполагат с две години да се съобразят с правилата. Неотдавнашни скандали като Досиетата от Панама, доказаха колко са важни тези сигнали за разкриване и предотвратяване на нарушения на законодателството на ЕС, които са в ущърб на обществения интерес и благосъстояние. Понастоящем само 10 страни от ЕС (Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Словакия, Швеция и Обединеното кралство) предоставят ясна правна защита на лицата сигнализиращи за нередности. В останалите държави защитата е само частична или се прилага за конкретни сектори или категории работници.
Проучване на Европейската комисия от 2017 г. оценява загубата от потенциални ползи произтичащи от липса на защита за лицата подаващи сигнали, само в сектора на обществените поръчки между 5.8 млрд. и 9.6 млрд. евро годишно за ЕС като цяло.
