Доста странен пост в социалната мрежа направи вицепремиерът Томислав Дончев. Първата дума в него е "Оставка". "Над 10 години политически опит е и много и малко. За българските стандарти е много. Тук, срокът на годност е кратък. Любовта и надеждата лесно прерастват в омраза. По същата причина рядко имаме политици с опит, които знаят как да работят и на националната и на международната сцена. А според европейските стандарти се приема, че 10 е едва началото. Но въпросът беше друг. За 10 години съм видял много", пише Дончев.
"Явявал съм се на избори, говорил съм с хиляди граждани на ден, говорил съм на множество от хора, планирал съм, убеждавал съм, дискутирал съм, спорил съм с учени, с граждани, с опоненти, с хора, с които има и няма смисъл да се спори. Обвиняван съм, че съм изверг, крадец, убиец. Пияни граждани са се опитвали да се бият с мен, прегръщали са ме познати и непознати. За 10 години съм работил на всички фронтове: на местната власт, националното управление, бил съм в изпълнителната и законодателната власт, никога не съм прекъсвал връзката с европейската политика, дори за кратко бях в Европейския парламент", припомня вицепремиерът.
"Видял съм всичко. Или почти всичко. Не беше се случвало да ми викат „оставка“ в лицето. И го считах за закономерно. Първо, в дебелите книги пише, че никога не ходиш там, където ще ти викат „,ууууу“ и „оставка“, а ходиш само на места, където ще ти се усмихват и ръкопляскат. Аз чета дебелите книги, но невинаги правя това, което пише в тях. По-важното е, че съм считал, че живея и работя така, че не заслужавам да ми викат по този начин. В дебелите книги също е написано, че невинаги получаваш това, което заслужаваш, и това не е изключение, а закономерност. Политиката не е само алгоритъм и логика. Тя е емоция, страст, мечта, понякога гняв, често (за съжаление) омраза", посочи Дончев.
"От няколко дни политическият ми опит е обогатен. И аз имах възможност да чуя „ууу“ и „оставка“. Не по телевизията, не под прозорците си, а лице в лице. Това променя и човека и политика Томислав. Не ме връща на земята, защото не съм се отлепял от нея (освен в моментите, когато се уча да летя, но в буквалния смисъл на думата). Не съжалявам, че си го причиних. Можеше да го слушам без да влизам в гнездото на гнева. Можеше да си поглаждам мустаците, да си гриза химикалката и да гледам гневните хора от прозореца. Но съм научен, че когато те вика началникът отиваш, когато има предизвикателство го поемаш", споделя вицепремиерът.
Приех всеки укор и обида като нормален и заслужен. Една от функциите на политиците е да бъдат отдушник на народния гняв. Това, че нямам вина, поне за причината за гнева, не променя нещата. Единственото, от което ми стана болно, е вероятната представа, че съм вкопчен в определена позиция и ще правя всичко да се задържа на нея. Виж, от това боли. Отказвал съм се от много кариерни възможности, български и европейски, защото ми е било важно, значимо, интересно това, което правя. Позицията без идеи е нищо. Без възможности е нищо. И без подкрепа е нищо. В рамките на политическите клишета трябваше да кажа: „за мен са гласували десетки хиляди, това че 200-300 граждани викат „оставка“ не е драма“. Аритметично е вярно, но само аритметично", мистериозно пише Дончев.
"Надявам се да бъда достатъчно умен и силен, за да мога да науча всичко, което трябва да науча от случилото се. Уважавам всички, които ми викаха „оставка“ не по-малко от тези, които ме прегръщат – на сбирки, митинги или на улицата.", завършва вицепремиерът.
