Най-висок среден облагаем доход (над 4500 лв.) получават завършилите специалности от направленията Военно дело, Информатика, Компютърни науки, следвани от завършилите Математика, Металургия, Комуникационна и компютърна техника, Национална сигурност, Добив и обработка на полезни изкопаеми, Енергетика, Обществено здраве и Електротехникаи автоматика (между 3000 и 4000 лв.).

Данните бяха оповестени днес от служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направлението Администрация и управление на Американския университет (9697 лв.) и Информатика и компютърни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите Информатика и компютърни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (6738 лв.).

Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, показва 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ). Според него над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават с по-високи доходи, с по-висок дял на осигурените и с по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.

За първи път са публикувани и данни за реализацията на завършилите по различните образователни-квалификационни степени. Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.

Друга новост в рейтинговата система на страната е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Близо 37% от студентите, анкетирани за целите на РСВУ, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Най-голям дял студенти първо поколение, идващи от семейства с максимално достигнато средно образование от родителите, има в направленията Материали и материалознание (65%), Социални дейности (61%) и Педагогика (57%).

На следващо място се нарежда направлението Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми с 56%, като това е и сферата с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите - близо 13%.

Най-малък дял студенти първо поколение има в направленията Стоматология и Биотехнологии (13%), Математика (15%), Медицина и Театрално и филмово изкуство (17%).

Изданието за 2024 г. на Рейтинговата система на висшите училища в България регистрира продължаващи тенденции за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и за повишаване на дела на чуждестранните студенти в България.

Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните пет години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%, каза министър Галин Цоков.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 г.

Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.

Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията Медицина (5,73), Фармация и Стоматология (5,69), и Математика (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението Материали и материалознание (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ - с 18 988, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100.

В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления Театрално и филмово изкуство - 70%, Изобразително изкуство - 45%, Теория на изкуствата - 43% и Администрация и управление - 41%.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява - от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления.