Две от водещите икономики в Европа тръгнаха уверенo наляво, докато в Брюксел ни лук яли, ни брюкселско зеле мириса̀ли. Това се нарича висок административен капацитет.
У нас мастършефовете се скараха за големината на порциите, докато всички останали се правят, че гладят покривките.
Големият ни политически и кулинарен проблем е, че менюто е същото от дълги години, та чак до втръсване.

След втория тур на изборите във Франция и резултатите в Обединеното кралство две от водещите политически и икономически системи в Европа улевяха, което показа дефакто реалната картинка на социалните настроения в Европа.

Двойно се е увеличила подкрепата и на английските и френските левичари от времето, когато бяха повече за цвят в електоралните графики, отколкото реална заплаха за управляващите. Подкрепата за Макрон е спаднала почти наполовина от последните избори през 2022. Тогава ENS бяха с впечатляващите 41%, докато сега са 27,9%. Не се случи очакваният му разгром, но е ясно, че тенденцията за спад ще е необратима и на следващите президентски избори. Въпреки това ние все пак сме “Парле ву франсе”.

На острова провалът на Сунак и консерваторите беше дълго очакван. Въпрос на време и търпение. Победата на Стармър все пак произведе новина, защото беше като лявото круше на Фрейзър. Неговата Labour Party взе 412 места от 650, което означава самостоятелно правителство и твърд курс. С нищо няма да бъде запомнен Сунак в политически план, освен с глупавия му гаф с маратонките Адидас, който показа неговата липса на адекватност в предвидими ситуации.

Има едно нещо, което активизира избирателите във Франция и Великобритания -просто в менюто има нови предложения и ясна политическа оферта за промяна на курса. Това е и причината, поради която хората реагираха мотивирано и се стигна до тази висока избирателна активност.
Нови и по-свежи летни предложения!
Докато у нас си мислят, че с подмяна на сервитьорите ще накараме хората да ядат един и същ буламач. No way!
Другото интересно е, че Орбан, който сега председателства ЕС с провокативния слоган Make Europe great again, взе твърд курс на Изток, смущавайки здравия сън на брюкселския административен капацитет. Склонен съм да мисля, че може да го прави и нарочно.
На западния фронт нищо ново освен, че Байдън продължава да не си спомня случилото се на предния ден, което само по себе си го прави щастлив човек. Всичко останало е въпрос на гледна точка и интерпретация, а и на избори, които предстоят. To be continue.