Почти седемдесет процента негласуващи и родилни мъки в очаквания за нов политически проект на президента! Апатията и надеждата в едно е лоша смес. За удобство ще го наричаме “онова”, което е все още неясно и подлежи на анализ. “Това” ще наричаме настоящето ни като механичен сбор от политически решения в последните 35 години, а най-вероятно и в следващите 10, пише в анализ Борислав Велков.

Изборите завършиха с низ от величия и безличия, загуба на доверие, гласове и легитимност. “Това” вече е изчерпано в очите на избирателите, но инерцията го държи на повърхността. Последните избори го подписаха категорично. И предстоящият кабинет ще го подпечата.

А сега на къде? Това пита и Рангел Вълчанов в драматичния си филм, в който основната тема е посоката на едно поколение талантливи млади хора в навечерието на промените през 1989. Как да преодолеем системата, поемайки по нов път? И разбира се, кой е пътят и кой е водачът?

Проект на Румен Радев на практика е възможен, защото ситуацията налага спешна политическа интервенция. Колко ефективна ще бъде тя в лечението на болестите на политическата ни система е друг въпрос. От опит знаем, че не винаги спешната помощ идва на време. В Румен Радев има значим потенциал за политически път, дори без ореола на президентската институция.

Вицепрезидентът Илиана Йотова е политик от кариерата и също носи актуалност и енергия, които да бъдат впрегнати в нови хоризонти. За хората, които са в тясното им обкръжение, биха се включили в подобен проект и би следвало да са част от светлината на лидерите, от енергията и стабилността на конструкцията, може да се разсъждава. В няколкото служебни кабинети определено имаше добри кадрови попадения. Актуалната ситуация обаче не налага класически партиен инжинеринг, а енергия, която да се отприщи от масите, да бъде насочена в правилната посока и да може да поведе хората, както никога в последните 35 години.

През годините нито един президент не направи стъпка към реформа на институцията, чрез което да се промени общественият й образ. Дори да се превърне във вдъхновител на нови кадри за политиката. Можещите там се разбягаха или търсеха реализация в служебните кабинети. Днес тежестта и авторитета на президентската институция се крепят върху образите на Радев и Йотова, което поставя въпроса каква партия би била тази в хипотеза, че те биха били основните действащи лица в нея. Нова партия от лидерски тип, с няколко кадровици и огромна маса от адаптиращи се структури, остатъци от политическото статукво на прехода? Или преломен момент, в който обществената енергия ще бъде отприщена, почтеността и визията ще надделеят над апаратчиците, а лидерът на бъдещия политически проект ще отвори за първи път вратата на политиката за знаещите, можещите и почтените, без да се налага да ходи по въжето между конюктурните очаквания и обществените нужди?

Въпросът е кой ще предложи нова визия и решения, които да обединят и успокоят обществото, чрез които да си кажем, че сме приключили пустия му преход и сме минали в следващото измерение на развитие. Нов политически проект, или редовен кабинет от ново измерение, каквото не сме виждали до сега? Някакво постиновативно „това“ или ново, вдъхновяващо „онова“? Дали ще се пречупят политическите стереотипи, че да изкрастализира нова доктрина за развитието ни?

Този, който постигне това, ще бъде записан със златни букви в историята и в съзнанието на няколко уморени от очаквания поколения.