"В Европа няма национализъм. Тодор Живков също не е патриот, а комунистически диктатор. Не може човек, който е искал да прави България 16-та република на СССР, да се нарича националист", това каза в предаването "Свободна зона" по ТВ Европа бившият премиер Иван Костов.
"Имах съмнение, че първото СДС е избрано от БКП за опонент. Знаеше се за много хора, че не изглеждат „достоверни“. Не съм бил сътрудник на Иван Илиев, който беше главен икономически експерт на Тодор Живков. Други хора бяха. Ако бяха слушали Иван Илиев, нямаше през 1990 г. страната ни да стигне до фалит. Ако политиката на БКП беше много по-зряла, нямаше да се стигне до двете тежки катастрофи и щяхме да последваме сценария на Словакия и Полша. През първата половина на 80-те година България трудно започна да взима кредити, за да покрива външния си дълг. Иван Илиев и много други икономисти виждаха назряващата финансова криза", коментира Костов.
"Никога не съм бил привърженик за идеята за преустройство по времето на социализма, а за радикални промени. Бях доста по-радикален и казах в БНТ, че БКП не може да направи перестройката. Никога не съм бил привърженик на малката държава и на разграждането ѝ. Считал съм, че трябва да има демократизация в политическото общество".
"Голяма част от българските проблеми произтича от слабите държавни институции. От БСП не са открили колелото, когато говорят за силна държава и институции. Всички западни страни са силни държави. Силата им произтича от финансовите им и икономически ангажименти. Когато бях премиер, направих много по-силна България, отколкото това, което заварих през 1997 г.", допълни бившият председател на СДС.
"Правителството на малцинството на Филип Димитров нямаше възможности да напредне. Съотношението на хората, които искаха демократични реформи и онези, които дърпаха СДС надолу, беше обратното, спрямо това, което имах аз като премиер. Подкрепял съм Филип Димитров, защото съм вярвал, че тя беше възможната в онази ситуация, в която се намираше страната. Другото щеше да бъде "премиер като кукла на конци". След 1989 г. нямаше много хора, които да наложат в СДС монолитна насока. Демократичната общност все още не беше узряла", допълни Костов.
