"Белият хакер" Кристиян Бойков е приключил отношенията си с "ТАД Груп", фирмата, която бе обвинена в хакерство.

Това става ясно от профила му в мрежата за установяване на делови контакти LinkedIn. Видно от отбелязването, Кристиян е прекратил трудовите си отношения преди дни - през октомври, а посочва, че е работил като специалист по киберсигурност във фирмата от февруари 2018. Това води до известно разминаване, тъй като след ареста на Кристиян от компанията оповестиха, че той е техен служител от 2017 година, пише в-к "България днес".

Преди да се раздели с работодателя си, Бойков и колегите му форсираха няколко проекта, които не успяха да завършат навреме заради акцията на полицията. Това са най-важните, по които са поели ангажименти, преди прокуратурата да удари компанията. Служителите имали сериозни проблеми, тъй като техниката им бе иззета и съответно останаха и без необходимия софтуер за разработки в сферата на киберсигурността. Все пак с подкрепата на колеги успели да завършват проектите.

Самият Кристиян Бойков и приятелите му не спират да си правят майтап с прозвището, което получи това лято. Бойков често посещава един от най-известните клубове за електронна музика в Пловдив, където се прибра, след като бе пуснат от ареста. Заедно с компанията си се отбелязва на партита със "Само бели хакери". Негов приятел пък качи в профила му във фейсбук снимка на работещите пръскачки около Народното събрание с въпроса "Защо???". Кристиян отговаря с усмивка, а закачката идва от твърдение на прокуратурата, че хакерите от "ТАД Груп" са проникнали в сървърите, командващи пръскачките и са щели да ги включат при преминаване на официални гости.

Самият Кристиян отрича във фирмата да са се занимавали с подобно нещо. Пръскачките пък се оказаха аналогови и след разкритието на държавното обвинение IT специалистът Божидар Божанов коментира, че има две хипотези около пръскачките. Според него едната е, че служителите на "TAД Груп" наистина са хакнали сървър на "Напоителни системи", за да проверят има ли електронно управлявани пръскачки, но се е оказало, че всичко е аналогово. Втората, че служителите са се шегували във вътрешен чат, разследващи са видели съобщенията и без да проверят има ли реално хакване и дали пръскането се управлява електронно, е приела, че хакване се е случило, при това с терористична цел.

Междувременно интересът към свалената огромна база данни от НАП не стихва, показа проверка на вестника в хакерските форуми. Още през юли там бе качена цялата информация. Първите дни свалянето на гигабайтите с различни данни бе стотици пъти, след което затихна за месеци. От началото на ноември обаче интересът се е възобновил. Има и различни коментари и запитвания по темата, от които личи, че хората зад профилите не са запознати в детайли с историята. Някои се учудват, че файловете са с дата 1989 година, но още в началото на мегаскандала стана ясно, че макар те да са актуални, са с дата 10 ноември 1989 г. Други се учудват от големия брой данни в папките или коментират, че след появата на стотиците хиляди имейли са се увеличили драстично непоисканите писма.