Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на външните работи на Чехия Томаш Петричек обсъдиха възможности българският и чешкият бизнес да обединят усилията си като реализират съвместни проекти и инвестиции, включително на нови пазари като Африка.
Двамата разговаряха в Министерството на външните работи, където Екатерина Захариева посрещна Томаш Петричек на първо посещение у нас. Външният ни министър подчерта традиционното приятелство между Чехия и България, които догодина ще отбележат 100 г. от установяване на дипломатически отношения.
„Между нас няма открити въпроси. Говорихме как да използваме тази годишнина допълнително да сближим народите и да дадем възможност на бизнеса да реализира общи проекти“, заяви Екатерина Захариева.
Двустранният стокообмен за последните 10 г. се е утроил. За 2018 г. той възлиза на 1,37 млрд евро, но и двете страни бяха единодушни, че има още възможности за развитие на икономическото сътрудничество.
„Обсъдихме и това, че е добре чешкият и българският бизнес да обединят усилия в инвестиции и нови пазари, например Африка. Това е континент, където и България, и Чехия имат традиционно добри връзки“, каза външният ни министър. Според Томаш Петричек визитата му „е възможност да задълбочим икономическите си връзки, въпреки огромният растеж във взаимната търговия, който отбелязваме“. Чешкият външен министър заяви желание за съвместни инвестиционни проекти с България в областта на туризма, енергетиката, транспорта. Той открои и постиженията на България във високотехнологичната сфера.
„За България Ай Ти - секторът се превърна в традиционен. Развива се постоянно, динамичен е. У нас имаме най-високия процент на жени-инженери, работещи в този сектор. Мисля, че информационните технологии и математиката са заложени в ДНК-то на българите – учениците ни печелят отличия в международни състезания и олимпиади наред с деца от САЩ, Китай и Русия“, каза Екатерина Захариева. Според нея нови възможности за сътрудничество има и в областта на автомобилостроенето, оръжейна промишленост.
Министър Захариева подчерта и общите позиции по европейския дневен ред. Двамата министри се договориха България и Чехия да обединят усилията си за начало на преговори за присъединяване към ЕС на Република Северна Македония и Албания. Един от приоритетите на Чехия като председател в момента на Вишеградската група е как да бъдат подпомогнати Западните Балкани по пътя им към ЕС.
„Разочаровани сме, и България, и Чехия, че за пореден път бе отложено решението за Република Северна Македония и Албания. Разбрахме се още повече да обединим усилията да убедим скептичните държави-членки на ЕС, че тези държави са част от Европа и тяхното място е в европейското семейство", заяви Екатерина Захариева.
„За нас е важно ЕС да бъде конкурентно способен, да развиваме технологиите. Важно е също така ЕС да остане единен и да решава проблемите ни в рамките на общността. Важно е и да подкрепяме приятелите от Западните Балкани“, заяви Томаш Петричек.
Външните министри на България и Чехия се разбраха и страните да поддържат още по-добра координация по отношение на следващия бюджет на ЕС. „Нашият премиер в момента е в Прага на среща на държавите, приятели на кохезионната политика“, каза Екатерина Захариева.
По повод миграционния въпрос тя подчерта, че България стриктно спазва задълженията си да охранява външната граница на ЕС. И двамата министри се съгласиха, че „механизмът за солидарност“ в общоевропейската миграционна политика не трябва да е временен, а постоянен. Като пример за общи позиции в европейския дневен ред Екатерина Захариева посочи и борбата с дезинформацията, борбата с климатичните промени.
Тя изрази надежда, че визитата на Петричек ще допринесе за още по-близки връзки между двата народа.
В момента в Чехия живеят 15 000 българи, в Прага се намира и единственото пълноформатно българско училище зад граница “Петър Берон“, открито преди повече 70 г. У нас – през 1949 г., е открит първият чешки културен център зад граница, а мнозина чехи са допринесли за развитието на българската държава след Освобождението преди 141 г. Сред тях са учените историци Константин Иречек и Вацлав Добруски, бизнесмените братя Прошек, художниците Иван Мърквичка и Ярослав Вешин и много други.
