„Бойко Борисов иска да „поизчисти“ партията. " така коментира осставките в правителството Димитър Ганев от Изследователски център „Тренд“ в ефира на БНР.
Постигат се няколко ефекта. Сваля се част от натрупаното напрежение. Борисов показва, че действа различно, казва: „Ние правим така, вижте другите“. Проблемът пред управляващите е, че оставките не могат да бъдат единственото решение.
„Те също търпят инфлация. Ако продължат със същата сила, няма да носят удовлетворение. Трябва да има друг инструментариум – за реална борба с корупцията".
Според Ганев това е политическа чума. " Никой няма антидот в никоя партия. 240 депутати, 15 министри, 50 зам.-министри, шефове на агенции и заместниците им, кметове, общински съветници. Огромен набор от хора. За всеки във всеки момент може да бъде извадено нещо. Затова този скандал не е на финала".
Крайният ефект за гражданите според социолога ще е добър. Защото вече ще се налагат стандарти за политическия елит. „Апартаментгейт“ може да постигне ефект, подобен на операция „Чисти ръце“ в Италия.
„Бурята е налице. Този скандал е буря. В такава ситуация се създава дистанция между хората /долу/ и политическите представители. Не виждам някоя партия да спечели много от тази дистанция. В тази буря се отваря вакуум за тези, които казват – не може повече така. В тези избори обаче такъв субект няма".
По думите на Ганев това ще се отрази на избирателната активност.
„Залогът не е голям – това не са избори за кмет и общински съвет, които те управляват. Представата е: „изпращаме в Брюксел 17 човека, които ще получават големи заплати“.
Димитър Ганев напомни, че 2013 година е имало 2 200 000 действителни бюлетини.
„При условие, че имахме АВБ, Бареков, РБ. Сега няма нов субект. Датата на вота е след 4 почивни дни. Представете си, че се събудим с активност под 2 милиона? Няма анализатор, който да ви каже какво ще се получи при такава ниска активност".
За Ганев президентът е останал в удобната ситуация, с аргумента, че няма правомощия да се намесва в такава ситуация.
„Отговорността се носи изцяло от министър-председателя. Когато президентът излезе в епицентъра на скандала и каже: „Това не може повече така!“, естествено има политически капитал за него. Топката е в полето на премиера".
