„В България се смята, че избирателите са пълни идиоти и те няма да гласуват, ако някой не им плати. Това не е така. Няма система, която да организира масово купуване на гласове. Не повече от 100 000 гласа могат да бъдат купени на едни избори“.
Това каза пред БНР икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в анализ за купуването на гласове и за възможността пътят на парите да докаже престъплението.
Станчев подчерта, че в България е забранено купуването на гласове на дребно, но не и на едро:
„Когато започнете да следите купуването на дребно чрез финансови институции, ще накарате хората или да отидат в сегмента на купуване в натура, или да изместят купуването в някаква друга форма, по-далече от изборите“.
В предаването „Хоризонт за вас“ Красен Станчев подчерта, че чисто технически е възможно да се направи проследяване на движението на суми, но че не е реалистично да отпадне всякаква банкова тайна за определен период или изобщо:
„Ако има наблюдение, трябва да има процес с искане на прокуратура и с решение на съд, това натоварва други органи на правораздаване. Ако това се случи, то ще се намери начин да се заплаща в натура на избиратели. Когато имаме проследяване на банкови сметки, парите могат да се теглят на малки суми и отново няма как да се докаже, че има нарушение“.
Според икономиста има изход от ситуацията с купуването на гласове:
„Трябва да се знае каква е основата на участието на политическите партии и тяхното съревнование на изборите. Във финансов план основата е, че когато кандидатствате за кмет, означава, че кандидатствате за разпределяне на пари в рамките на бюджета на общината. А когато кандидатствате на парламентарни избори, кандидатствате за правото да контролирате и събирането, и харченето на пари на данъкоплатците. И в двата случая единственото основание, на което можете да бъдете избран да събирате пари, е обещанието, че вие ще давате пари“.
