Местните избори в Турция в края на миналата седмица логично се превърнаха в едно от най- коментираните актуални събития. Високата избирателна активност е показател за степента на поляризация в турското общество.

Изглеждащата доскоро необратима тенденция на изборни победи на партията, ръководена от президента Ердоган, се оказа процес, който довежда до обществено недоволство, дало израз на последните избори- висока избирателна активност (близо 85%) и загуба на АКП на двата най- големи града (Анкара и Истанбул). Освен загубата на кметската позиция в столицата Анкара особено впечатление прави загубата на местната власт в най- големия град и икономически център на страната - Истанбул, където самият Ердоган е роден и беше кмет (1994- 1998г.) и въпреки изпълнените мащабни строителни и инфраструктурни проекти по време управлението на неговата партия.

Градът концентрира близо 1/5 от населението на страната и 1/3 от икономиката. Макар и доминиран от АКП (Партия на Справедливостта и Развитието), Истанбул никога не губи докрай присъствието на опозиционната Републиканска народна партия (CHP), основана от Мустафа Кемал Ататюрк, която през годините е променила идейната си платформа от дясна и националистическа до настоящата си социалистическа ориентация. Тя винаги е успявала да участва в общинското управление на Истанбул, управлявайки някои от районните общини. Победата на последните избори обаче (макар и съдебно оспорвана от АКП) ясно показва меко казано липсата на консенсус сред населението на мегаполиса по отношение режима на настоящия президент. Исторически е известно, че победителят на изборите в Истанбул дава много силна заявка за победа на национални избори.

По традиция градовете в европейската част на страната не подкрепиха управляващата партия на турския президент. С изключение на Къркларели (Лозенград), където има избран независим кандидат всички останали големи общини се оказаха с кметове от Кемалистката партия (включително Одрин, където досегашния кмет от CHP беше преизбран). Столичното население, макар и с малко, застана зад опозиционния кандидат, с което нанесе тежък удар по престижа и влиянието на АКП в политическото сърце на турската държава- Анкара. Освен политическия и икономическия център опозиционната Кемалистка партия печели и по- развитите крайбрежни туристическите райони. Икономически развитите и туристически зони с повече европейски контакти потвърждават и увеличават симпатията към традиционните кемалистки устои на демокрацията. Изключение прави единствено Бурса, където управляващата партия затвърди позициите си.

В кюрдските региони в източната и югоизточна част на страната логично позиции завоюваха Демократическата партия на народите, лява партия с промалцинствена политика, която успява да увлече голяма част от кюрдския вот заедно със своя съюзник Демократическата партия на регионите. Въпреки че десетки кметове, избрани от прокюрдската партия са били отстранявани по обвинение в тероризъм между 2014 и 2019г., това не довежда до заместването им по демократичен легитимен път с представители на управлявщата или на други опозиционни партии.

Един от изводите от проведените местни избори е, че партията на президента Ердоган е безспорен победител в изолираните провинциални бедни райони във вътрешността на страната. Разбира се, тези общини и гласовете от тях са достатъчни, за да може поне формално АКП да бъде обявена за победител. Статистически партията има най- много кметове на общини в страната и най- много общински съветници. Но тежките загуби, които понася, в най- важните си и големи центрове както и в икономически развитите зони не вещаят безоблачно бъдеще за управляващите особено като добавим нестабилността на страната в етнически план в областите с преобладаващо кюрдско население. Изглежда Реджеп Ердоган не е утвърдил позициите си на безспорен властелин на югоизточната ни съседка както се смяташе досега.