Издигната от Инициативен комитет и подкрепена от всякакви партии от левия до десния политически спектър с подчертано идеологически различия във философията си, Мая Манолова се включи в кметската надпревара за София като уж граждански кандидат. Независимо от безбройните си опити да се разграничи партийно, настоявайки, че е издигната от гражданите и също така възползвайки се от доскорошната си фигура на омбудсман, трябва да отчетем, че Мая Манолова допусна две фрапантни грешки в хода на предизборната си кампания, които в крайна сметка я отдалечиха от кметското кресло в столицата.
Нека да започнем оттам, че първата грешка беше самото ѝ решение отново да влезе в политиката, кандидатирайки се за градоначалник на София, защото всеки един такъв избор, касаещ промяна в управлението на местно или национално равнище, задължително е обвързан с политика (най-малкото решенията, които се взимат, са от политическо естество) и в този случай всяка една претенция за "гражданска" кандидатура звучи несериозно и нелепо. Освен това е добре да не забравяме, че Манолова е политически играч от доста дълго време, което прави опита ѝ да заблуди гласоподавателите още по-наивен и дори проява на неуважение спрямо избирателя, който едва ли е забравил в чии партийни редици се изявяваше преди да оглави омбудсманската институция.
Именно тук идва и втората, може би най-съществената грешка на Мая Манолова, която се опита да подлъже гласоподавателите, че е "приключила" с БСП. Още в първите дни на кампанията ясно си пролича, че т.нар. граждански кандидат на опозицията съвсем не е забравил как се играе ''мръсно'', защото през цялото време до местния вот Манолова нито веднъж не прекрати нападките си по адрес на Йорданка Фандъкова и Столична община.
Вместо да се съсредоточи върху начина на провеждане на собствената си кампания, Манолова използва до болка познатите маниери на "Позитано" 20 и проведе кампания, изпълнена с негативизъм, непознаване и некомпетентност по редица въпроси, сред които беше този, свързан с обществените поръчки – материя, която Манолова с непоколебима смелост ни демонстрира, че не само не познава, но има и дързостта да я интерпретира по такъв начин, чрез който да злепостави опонентите си и омаловажи усилията им, само и само за да извлече някакви дивиденти – прийом, който е в кръвта на ''Столетницата''.
По време на цялата кампания Мая Манолова се концентрира върху това да обяснява колко катастрофално е положението в столицата и по силата на популистката реторика да уверява столичани за ''светлото бъдеще'', което предстои за града им, ако тя бъде избрана за кмет. Само че избирателите така и не разбраха в конкретика какво ще промени Манолова, за да повиши жизнения им стандарт или за да облагороди най-големия град в България.
Както отбеляза Антон Койчев – цялата кампания на кандидата на БСП мина в едно лицемерие и популизъм, докато Йорданка Фандъкова спечели хората с нейната искреност, поради което постигна този резултат. От тази гледна точка изборът на електората бе повече от разумен, защото евентуалното избиране на Манолова начело на столицата определено би поставило под сериозно съмнение начина и методиките, с които ще бъде управлявана София, а оттам и живота на нейните жители.
Едва ли е тайна за някого, че Манолова е отдадена на каузата БСП и няма как да бъде другояче, тъй като това е партията, която я издигна и наложи като политическа фигура у нас. Макар все още да не е ясно кога, но със сигурност в плановете на Манолова влиза идеята някой ден да заеме и председателското място в БСП, поради което всичките ѝ твърдения, че няма никаква обвързаност с левицата са проява на самонадеяно лицемерие и фалш – нещо, което е в рязко противоречие с "прозрачността" и "честността", за които говори. А при всички положения "завземането" на София и превръщайки я в червен град със сигурност би спечелило доста симпатизанти на Манолова сред редиците на БСП и тя да се превърне в основен претендент за разклатеното място на Корнелия Нинова.
