Процедурата за избор на главен прокурор продължи дълго, но когато беше обявено началото на 1 юли във ВСС имаше дебат и те скъсиха процедурата. Това припомни преподавателят по конституционно право Наталия Киселова в предаването "Плюс минус" по Нова телевизия в коментар на избора на нов главен прокурор. Няма пречка министърът на правосъдието да номинира кандидат за главен прокурор, така е било решено, да се даде възможност на прокурорската колегия да номинира свой кандидат. Аз съм учудена, че всички членове на прокурорската колегия номинараха само един кандидат, добави Киселова.
В отговор, бившият член на ВСС и настоящ следовател он НСлС Ясен Тодоров каза, че ако от прокурорската колегия се направят повече номинации няма да се намери достатъчно брой гласове от съдийската колегия при окончателното гласуване. На въпрос трябваше ли да има още кандидати за главен прокурор Ясен Тодоров припомни, че това е първият избор на главен прокурор след промените през 2016 г. "Главен прокурор може да бъде номиниран от минимум трима членове на прокурорската колегия и министъра на правосъдието, а преди петима членове от целия състав на ВСС имаха възможност да номинират кандидат за главен прокурор. Сотир Цацаров беше номиран от седем души, сред които имаше и прокурори и съдии", добави Тодоров. "Недоволството, на което сме свидетели от времето на номинацията идва от тези, които са идеолози на принципа прокурори избират прокурори, а съдии избират съдии", каза Тодоров.
"За разлика от председателите на ВКС и ВАС, които няма толкова много правоощия, главният прокурор е самостоятелен орган. Той има редица законови и конституционни правомощия и затова залогът е толкова голям. Въпросът с разделянето на ВСС на две колегии беше да се гарантира независимостта на съдиите и някои хора, като вносителя на конституционните промени и депутатите, не са си давали сметка за това какво ще се случи. Те бяха фиксирани в независимостта на съдиите и да се гарантира самоуправлението си, а прокурорите и следователите получиха повече самостоятелност", каза Киселова. Тя припомни, че в Италия във висшия съвет на магистратурата има по един адвокат и един преподавател по право. "Рано или късно трябва да се преосмисли затварянето на магистратската общност", смята преподавателят по конституционно право.
Според Ясен Тодоров концепцията на Иван Гешев е еволюционна за борба с престъпността. "Ние трябва да си отговорим дали наказателната политика така, както е представена концепцията трябва да продължи - въпросът е за достъпа до правосъдие. Можем ли да закриваме съдилища е по-общия въпрос, защото преструктурирането им не трябва да се допуска. Не можем да си позволим през медиите да се постановяват присъди. Основният въпрос е дали трябва да затваряме престъпниците завинаги", убедена е Киселова.
Ясен Тодоров разкритикува Лозан Панов заради предварително написаната му реч. "При избора на Сотир Цацаров сегашният председател на Съюза на съдиите постъпи по същия начин. Има една съдийска организация, която е доста активна и с доста политически лозунги", смята Тодоров. На въпрос дали президентът Румен Радев трябва да издаде указ за назначаването на Иван Гешев Киселова припомни, че държавният глава не е обвързан със срок. Той трябва да се запознае с изслушването и да му се даде разумен срок. Единият вариант е да издаде указ, а другия да върне и ВСС повторно да обсъди кандидатурата. Укадът на президента не се мотивира и не е необходимо да го описва", каза Киселова.
Според Ясен Тодоров Румен Радев ще издаде указ преди изтичането на мандата на главния прокурор на 10 януари или да върне процедурата във ВСС, за да не допусне вакуум в прокуратурата.
