В кампания за избори традиционно партийните игри и дрязги са в разгара си, противопоставяйки основните опоненти. Освен традиционната предизборна подготовка обаче в общественото пространство се изясняват както междупартийни отношения, така и вътрешнопартийна динамика. Този процес засегна БСП, партията, опираща се на своята традиция и монолитност. След като АБВ обяви, че заедно с коалиционните си партньори ще се яви на предстоящите европейски избори под името „Коалиция за България“ (име, под което БСП се явяваше на избори от 2001 до 2014 г.), последва ожесточен дебат между лидера на социалистите Корнелия Нинова и бившия ѝ съпартиец и настоящ председател на АБВ, Румен Петков.
Използване на партийно наименование със сходства с други формации не е нов електорален похват за България. През 2001г., когато харизмата и популярността на Симеон Втори бяха в апогея си, други две формации се възползваха от тях. Създаденото от Симеон Сакскобурготски „Национално движение Симеон Втори“ беше дублирано от коалиция „Симеон II”, която успя да спечели повече от 157 000 гласа, и „Национално обединение за цар Симеон Втори“ с резултат над 77 000 гласа. Тези гласове се оказаха решаващи за възможността на НДСВ да състави еднопартиен кабинет.
Макар и недостатъчен, за да осигури парламентарно представителство, успехът на двете формации представи модел за привличане на гласове- използване на популярни или познати имена, които предизвикват асоциации с друг основен партиен конкурент. В настоящата ситуация, в която социалистите от БСП натоварват изборите за европейски парламент със значение различно от дебата за визията за Европа и претендират за истинските представители на гражданите потенциално отнетите гласове от АБВ биха се оказали тест за всенародната подкрепа, за която БСП претендира.
На парламентарните избори през 2014 г. АБВ успя да премине избирателния праг като отне над 136 000 гласа от БСП, което сведе до минимум подкрепата за социалистите. Имайки предвид неуспеха на кабинета „Орешарски“ и факта, че АБВ беше основана от опитни политици като Георги Първанов и Румен Петков, който дълги години беше основна фигура в изборния екип на БСП, прагматичният подход на АБВ към изборите е очаквана стратегия. Избирането на името „Коалиция за България“ е част от прагматичната визия за изборите - максимизиране на електорален успех в краткосрочна перспектива.
Корнелия Нинова е наясно с поляризираната ситуация в кампанията за избори за европейски парламент, в която БСП се бори не само за твърдото си ядро от избиратели, но и за привличане на периферни гласове, което е основна част от заявките на председателя на партията. Използването на името, под което БСП дълги години се явяваше на избори, всъщност създава проблем на левицата с твърдите ѝ избиратели, които я разпознават под това име. Отнемането на гласове би означавало, че БСП не успява да консолидира традиционния си електорат и не привлича перифирен или протестен вот. Евентуалният неуспех да обхванат твърдия си електорат, би могъл да бъде разчетен и като изборно отражение на сложната вътрешнопартийна ситуация в левицата. Дебатът за листата продължава, като не е ясно дали Сергей Станишев ще бъде в нея след като не беше посочен за водач, а самата лидерка на БСП изрази мнение, че той не трябва да бъде част от листата.
Намаленият изборен резултат може да бъде разгледан като резултат от вътрешнопартийното разделение и маргинализирането на крило в партията. Оказва се, че наследникът на Първанов в БСП и след това човекът, който възпрепятства завръщането му в партията, е в подобна ситуация. Двамата са представители на различни течения в БСП- проруското и проевропейското, което позволява обръщането им към идейно различни избиратели. Отстраняването на единия и маргинализирането на другия парадоксално ги поставя в един и същи отбор. Липсата на единия и конкуренцията на другия може да се окаже решаващо за доброто представяне на социалистите на предстоящите избори.
Имайки предвид залога, който Нинова постави в кампанията за настоящите избори, а именно утвърждаването на БСП като управленска алтернатива, борбата за всеки глас и увеличаването на електоралната подкрепа са от ключово значение.Отчитайки въздействието на събитията в управляващата партия, социологическите проучвания показват сближаване на резултатите на БСП и ГЕРБ. При подобни почти изравнени резултати всеки глас се оказва решаващ за успеха на левицата и отнемането му може да сложи край на тенденцията на покачване на изборните резултати на социалистите от 2017г. Всъщност може да се окаже, че не основният ѝ опонент (ГЕРБ), а АБВ ще отнеме успехът на БСП на предстоящите избори за европейски парламент.
