В края на мандата на сегашния европарламент „Барометър България“ потърси оценка на респондентите си за работата на настоящите български евродепутати. На база резултатите може да се каже, че дейността едва на няколко от тях печели одобрението на обществеността, като по-голямата част от евродепутатите ни са останали незабелязани и дори непознати за българската публика.
Като най-активен и допринесъл най-много с дейността си анкетираните посочват на първо място Ангел Джамбазки с 21,7%. По този начин оценяват ефективната му позиция и своевременна реакция по темите, които пряко са засягали страната ни през изминалия 5-годишен период. След него, с 9,3% е Сергей Станишев, който събира одобрението на традиционните избиратели на БСП и на публиката с убеждения в лявото политическо пространство. Доста по-назад, с 3,9%, но все пак разпознат с дейността си е евродепутатът Андрей Ковачев, следван от Георги Пирински, Петър Курумбашев и Филиз Хюсменова съответно с 2,7%, 2% и 1,4%. Според 2% от анкетираните няма евродепутат, който да е допринесъл за българските интереси, а 51,9% отговарят, че не могат да преценят.
Изследването е проведено след гласуването на пакета „Мобилност“, като може да се отчете, че то е допринесло към ниската оценка за работата на тримата евродепутати, които по една или друга причина не защитиха интересите на българските превозвачи в Европа.
Оценката на анкетираните за работата на досегашните евродепутати оказва влияние и на отговора им дали и кой, според тях, заслужава да бъде преизбран за втори мандат, като класацията е горе-долу същата. Ангел Джамбазки събира 24,6% от положителните отговори, Сергей Станишев биха преизбрали 12,2%. На Андрей Ковачев биха се доверили отново 5,3% от респондентите.
3,8% от анкетираните не биха преизбрали никой от сегашните евродепутати, а 46,2% не могат да преценят.
Запитани в отворен въпрос за коя партия или коалиция биха гласували на предстоящите на 26 май избори за представители от България в Европейския парламент, 22,2% от респондентите посочват ГЕРБ; 21% отговарят БСП, за ВМРО казват, че ще гласуват 9,6%, а за ДПС 6,1%. За друга партия/коалиция биха гласували 4,1%, а 37% заявяват, че няма да гласуват в тези избори.
Такава е моментната картина с електоралните нагласи на българските избиратели, като трябва да се вземе предвид, че все още не е стартирала предизборната кампания на партиите и кандидатите. Например резултатът на ДПС е устойчив при всичко провеждани сондажи на „Барометър България“ до момента и както винаги трябва да се отбележи, че за тази партия превес взима партийния, а не мажоритарния вот. Тя има своята електорална тежест без значение кои точно кандидати ще излъчи в листите си. Същото донякъде може да се твърди и за първата политическа сила ГЕРБ, въпреки че тази партия избра известно в европейските среди лице за водач на листата си – еврокомисарят Мария Габриел. Към момента не се наблюдава повишаване на електоралната тежест на ГЕРБ с оглед на това, че към тях се присъединиха СДС и Обединените земеделци. Не е ясно как ще развие в кампанията резултатът за БСП с водач на листата популярното лице Елена Йончева, която е по-скоро гражданска, отколкото партийна кандидатура. При социалистите се има леко разединение по отношение на това, че припознаваният за партиен кандидат Сергей Станишев, който е и настоящ евродепутат, не бе сложен начело на партийната листа. При ВМРО най-ярко личи мажоритарният елемент в тези избори. Заявката на партията да сложи начело на листата си най-активният и деен български евродепутат Ангел Джамбазки води до подкрепа на избирателите именно за тази листа. Възможно е до деня на изборите да се наблюдава и повишение за листата на патриотите от ВМРО точно заради популярния им водач.
31,4% от анктетираните изявяват желание да гласуват с преференция, 15,2 процента няма да се възползват в тази възможност. Категорично в евровота няма да участват 18,2 процента от анкетираните, а 35,2% се колебаят дали да го направят.
Данните показват, че връщането на старите правила в изборния закон и запазването на прага при гласуването с преференция отговаря на искането на българските избиратели. Очевидно разразилите се полемики при прибързаното приемане на изборния кодекс с висок праг на преференция, последвалото вето на президента, отхвърлянето му и най-последните промени, внесени от управляващите, само е допринесло за повишаването на намерението на българите да се възползват от мажоритарния елемент при гласуването.
