Не очаквам сериозни резултати от днешния Консултативен съвет по национална сигурност при президента, каза пред БНР политологът Христо Панчугов.

„В последните години КСНС се превърна във форум, в който всеки да отиде и да каже публично какво мисли по една тема, без истински да се влиза в детайли и в разговор за това – как институционално да се реши този казус“, добави той.

Този форум не трябва да се превръща в поредната говорилня, категоричен е политологът и добави, че е необходим смислен дневен ред и резултатите от противодействието на корупцията да бъдат превърнати в истински план за действие, в истинска стратегия за това как да се създаде институционален механизъм.

Христо Панчугов смята, че КПКОНПИ е създадена като инструмент за саморазправа с неудобните на властта. „Извън това, като че ли резултати от борбата с корупцията няма или поне това е убеждението на около 57% от българските граждани“, каза той.

Според него големият проблем е, че в последните години трайно институциите биват изненадани от ситуации, които би следвало те да познават и дори да са предотвратили. В следствие на това идва и огромната липса на доверие на хората към институциите:

„В последните години скандалът и публичните разкрития, отиграването на позиции около тези скандали се превърна в основна парадигма на българската политика. Това се отнася и към КСНС. Той в последните години беше ползван точно за това – за позициониране спрямо обществените скандали, а не за задаване на стратегическа рамка и ясна визия и политическа посока. Не очаквам такова признание и днес. Ще се окаже, че всичко се върши по правилата и че благодарение на този скандал сега рязко ще се промени ситуацията, без да става ясно обаче как това ще се случи. Ако това е резултатът, аз бих бил истински разочарован за пореден път от разпада, до който е стигнала институционалната среда в държавата“.

Политологът анализира реакциите след скандала „Апартаментгейт“: „Устоите на това управление вече се клатят много сериозно, не защото „Апартаментгейт“ е успял да нанесе стабилен удар, а защото няма смислена реакция, няма хора и институции, които да реагират адекватно и като че ли няма потенциал да се намерят различни хора“.

Според него трябва да се търси политическо решение и то да бъде вкарано в публичен дебат, който след това да стигне в парламента.