„Много добре си спомням, кога и как предложихме на страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Това беше през лятото на 1999 г. в Кьолн. От тогава минаха 20 години, а ние не сме в състояние да кажем, дали и кога тези държави могат да станат част от общността. Това е отчайващо“.

Това каза в специално интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ Гюнтер Ферхойген, наричан от мнозина „архитектът на разширяването на ЕС на изток“. 75-годишният Ферхойген признава, че се пази от коментари за актуалната политика в Европа, защото лесно може да остане неразбран.

И въпреки това Гюнтер Ферхойген остава до ден днешен изкушен от политиката. Само преди година и половина, в друго интервю за „Хоризонт“, той изрази съмнението си, че ЕС скоро ще започне преговори за членство със страните от Западните Балкани. „В редица страни от съюза продължава да няма никаква нагласа да допуснат приема на която и да е страна от региона“, каза той тогава, а Франция доказа правотата на тази оценка, като обяви, че няма да подкрепи началото на преговори със Северна Македония и Албания.

Сега, еврокомисарят по разширяването от 1999 до 2004 година, мисли така: "В сравнение с България, дефицитите у вас тогава, преди 20 години, бяха големи, но България работи упорито, за да ги преодолее. Да, не сте успели напълно, но напредъкът е виден. За страните от Западните Балкани не може да се каже същото. Причината може би е, че пред тях няма ясна перспектива. Така че според мен Европейският съюз трябва да изработи пътна карта за тяхното приемане“.

Според Ферхойген бъдещият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен има много добра представа, какви трябва да са стратегическите приоритети на общността. „Надявам се, че тя ще осъзнае, колко важно е приемането на страните от Западните Балкани за бъдещето на Европа“, смята Ферхойген.

"Бихме допуснали фатална грешка, ако се откажем от Турция. Ако трябва да сме честни, Турция няма друга алтернатива, освен ЕС. Не мога да си представя, че съюзът с Русия ще просъществува дълго. Не ми се иска да отблъснем Турция и да я тласнем в прегръдките на радикалните ислямски държави, като Иран например.

За мен преговорите за членство са едно голямо разочарование. Не беше много отдавна времето, когато Турция беше държавата с най-бързо напредващи реформи. Смятам, че голяма част от вината, преговорите с Турция днес да са в задънена улица, е по-скоро на ЕС. Защото през 2005 г. в Брюксел настъпи стратегическа промяна. Ако дотогава казвахме, че искаме Турция един ден да се присъедини към нас, то след 2005-та настъпи промяна във Франция и в Германия. Посланието, което изпратихме на Анкара, естествено не се прие добре. Естествена е и реакцията на управляващите.

Не казвам, че ЕС е виновен за липсващата демокрация в Турция. Но ние сме виновни за това, че вече не можем да влияем върху този процес. С други думи, ние сами решихме да се откажем от възможността да влияем на вътрешнополитическите процеси в Турция. В момента не виждам шанс за промяна. Но съм сигурен, че съвсем скоро ще водим дискусия за това, кой е виновен за отблъскването на Турция от Европа. От сега мога да Ви кажа, че никой няма да си признае вината", смята още Ферхойген.