Oмбудсманът Диана Ковачева и екип от експерти на институцията изслушаха проблемите на гражданите от Сливен и региона днес по време на изнесената приемна в Областната администрация на града. Оплакванията бяха срещу нарушени техни права като потребители – основно във ВиК сектора, с нарушено право на собственост, както и проблеми относно здравни и образователни въпроси.
Към обществения защитник се обърнаха жители от с. Градец с оплакване от набези на крадци, които нападат домовете им, както и група граждани от селищно образувание „Изгрев“, които търсят съдействие във връзка с липса на изградена водоснабдителна инфраструктура.
По-рано през деня доц. Ковачева и екип от Националния превантивен механизъм към омбудсмана /б.р. специализирана дирекция, която осъществява наблюдение в местата за задържане и лишаване от свобода/ извършиха планирана проверка в Сливенския затвор.
„При последното посещение на омбудсмана в Сливенския затвор през 2016 г., имахме данни за лоши битови условия в затвора, които към днешна дата са отстранени“, каза доц. Ковачева пред журналисти.
Към момента затворът в Сливен е един от най-добре ремонтираните и поддържаните в България. Въпреки това общежитието от открит тип там все още е в лошо състояние и се нуждае от основен ремонт. По време на проверката общественият защитник посети килиите, лавката към затвора, детската ясла, както и местата за полагане на труд, а експертите от НПМ – наскоро ремонтирания арест.
Тя обяви, че с екипа й са се срещнали с над 50 от лишените от свобода по тяхно желание и те са подали своите оплаквания към институцията на омбудсмана. Част от тях се отнасят до проблеми, които са общи за системата за лишаване от свобода като цяло, за които омбудсманът многократно е отправял препоръки: проблеми в медицинското обслужване, включително консултации с външни специалисти, ниско заплащане на медицинските специалисти, високи цени на продуктите в лавката, липса на възможности за полагане на труд.
„На първо място в затвора в Сливен получихме оплаквания срещу медицинското обслужване. В затвора има изграден ремонтиран и добре поддържан медицински център с отлична апаратура, но лишените от свобода се оплакаха от здравните грижи, включително от липсата на консултации с външни специалисти. В медицинския център няма директор от няколко месеца, както и гинеколог“, изтъкна Ковачева.
На второ място тя посочи проблема с полагането на труд в затвора, макар това да е един от затворите, в които са осигурени възможности за това. По данни на ръководството около 50% от затворничките работят. По думите на лишените от свобода обаче не всички, които искат да работят, могат да го правят – първо, заради недостатъчно работни места и второ – нормите, които се поставят, са много високи и практически неизпълними. В резултат, на което получават и ниско възнаграждение.
„Третият набор от оплаквания бе свързан с ресоциализацията на лишените от свобода. Полагат се усилия за образование на лишените от свобода (1/4 от затворничките учат) и има курсове за професионална квалификация, които да им помогнат да се адаптират по-добре след напускане на затвора. Често обаче след като изтърпят на наказанието си, редица от тях се връщат обратно с ново извършено престъпление и нова присъда. За съжаление, има и много лишени от свобода, които са с психични заболявания и умствена изостаналост. След като напуснат, те няма къде да отидат, защото няма защитени жилища, в които да бъдат настанявани“, посочи омбудсманът.
Доц. Ковачева се срещна и с областния управител Чавдар Божурски. Двамата обсъдиха тревожната ситуация със създалата се паника сред родителите в града, които започнаха да спират децата си от училище от страх „да не им бъдат отнети“. Той я увери, че учениците вече са обратно в клас, а обстановката се нормализира.
„Оценявам реакцията на институциите в предишните няколко дни като адекватна. Според нас е важно да се направи анализ на причините, поради които се стигна до тук“, категорична е доц. Ковачева. Тя подчерта, че през годините институцията на омбудсмана е изпращала препоръки по отношение на начина, по който работи системата за закрила на децата, за това, че се губи елемента на превенцията.
Според омбудсмана е необходима работа за връщане на доверието към специализираните органи за закрила на детето, работа за индивидуалната оценка на всяко дете в риск, повишаване капацитета на човешкия ресурс на социалните работници – обучение, квалификация, по-добри условия за работа, подобряване на координацията между институциите, но най-вече за подкрепа на семейството.
