„Българският национален интерес относно Република Северна Македония е нейната независимост, териториален интегритет и цялост. Българският национален интерес ще бъде допълнително подсигурен, когато Северна Македония стане част от ЕС и наш съюзник в НАТО, за да противостоим заедно срещу причинителите на нашите национални катастрофи, които и днес представляват екзистенциална заплаха за стабилността на региона“, се казва в позиция на Евроатлантическия център за сигурност.

„За първи път след 1918г. геополитическата обстановка позволява Република България и Република Северна Македония да бъдат част от обща политическа общност, базирана на ценностите на демократичния свят и евроатлантизма. Като българи не бива да пропуснем този шанс. Народът на Северна Македония очаква от България конструктивно отношение, а не вражеско размахване на пръст.

Противниците на този процес, от двете страни на границата, през годините изградиха своеобразна „Балканска“ стена между държави, споделящи обща история. Така те допринесоха единствено за своите политически кариери и за интересите на сили извън София и Скопие.
Простото политическо уравнение показва, че ултимативен тон от страна на политическия елит в България носи сериозни рискове за интереса на страната ни, на Република Северна

Македония и на съюзниците и партньорите ни от ЕС и НАТО:

- Междудържавни отношения: Подобна реторика води до отслабване ролята на България като фактор на стабилност и като лидер в региона. Очевидна е и липсата на политическа визия за развиване и подобряване на междудържавните отношения на основата на дълго очаквания и международно признат за успешен Договор за добросъседство. Политиците би следвало да улесняват работата на съвместната комисия по исторически и образователни процеси, а не да я усложняват с цел вътрешнополитически дивиденти. Самият факт, че Гоце Делчев се чества само в Република България и Република Северна Македония показва категоричната воля и памет на народите, но и изисква политици, които да следват делото му.
Българското общество трябва да е напълно уверено, че в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС, България разполага с достатъчно инструменти при отваряне и затваряне на преговорните глави да управлява защитата на националния си интерес. Но ако в момента спомогне за предизвикване на политическа криза в Скопие, този интерес ще бъде сериозно накърнен в ползва на противостоящи държави.

- Геополитически: Подобна ултимативна позиция на България идва в навечерието на посещението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в региона и конкретно в Скопие. Като цел на дипломатическия тур се обявява борбата с нарасналото руско влияние в Западните Балкани. Усилията на ЕС и НАТО със започването на преговорите със Северна Македония и Албания са най-вече с цел стабилизиране на Западните Балкани и отслабване на силите, които поставят сигурността на региона под въпрос. С подобен ултимативен тон България дава сигнал, че не е интегрален съюзник, който подкрепя инициативите на ЕС и САЩ в региона, които инициативи са в категоричен български интерес.

- Вътрешнополитически в Северна Македония: Тази позиция дава подкрепа на антиевропейски сили вътре в Република Северна Македония, които последователно отлагат започването на преговорите на Северна Македония с НАТО от 2006 година. Тези политически актьори получават неочаквана, за публиката, подкрепа. Тази подкрепа застрашава съществуването на сегашното правителство на Зоран Заев, което подписа историческите договори за добросъседство с България и за името с Гърция, откриващи евро-атлантическия път пред Северна Македония.

- Вътрешнополитически в България: Подобни ултимативни позиции са логични в предизборна обстановка, но остават неразбираеми и опасни от гледна точка на българския национален интерес. Изцяло осъзнаваме и се противопоставяме на злоупотребата с историята ни от Титовската анти-българска пропаганда в Македония, но виждаме други инструменти за прекратяването му в последващия преговорен процес на Северна Македония с ЕС.
Отстояването на българския национален интерес изисква отговорно поведение пред миналото, но и бъдещето на нашия народ. Сто години след подписването на болезнения Ньойски договор, българското общество ясно трябва да прецени как да не допусне страната ни да изпадне в подобна на тогавашната международна изолация“, се казва още в позицията.